Гърция се превърна в един от лидерите по производство на „зелена“ енергия в Европа, инсталирайки 18 000 мегавата мощности от слънце и вятър. Тези възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) произвеждат изобилна и евтина електроенергия в много часове от деня, като понякога цените на едро достигат дори нулеви стойности.

В резултат на тази трансформация от 2024 г. насам страната се превърна в нетен износител на електроенергия. От януари 2026 г. Гърция изнася около един тераватчас месечно, което я нарежда на четвърто място сред нетните износители в Европа след Франция, Швеция, Нидерландия и Белгия.

Подобрение на едро, но не и за потребителите

Значителният ръст на ВЕИ подобри позицията на Гърция на европейските пазари за електроенергия на едро. Страната вече не е най-скъпият пазар, какъвто беше дълго време. С това обаче добрите новини приключват и започват парадоксите.

Въпреки евтината енергия на едро, на пазара на дребно цената на киловатчас в Гърция е третата най-висока в Европа. Когато се вземе предвид и покупателната способност, тя става най-високата на континента. Същевременно прекъсванията на електрозахранването се превръщат във все по-чест проблем за домакинствата и бизнеса.

Системни предизвикателства и нестабилност

Основната причина за високите крайни цени се крие в балансирането на енергийната система. Голямото участие на ВЕИ на пазара „ден напред“, където цената се определя от търсенето и предлагането, води до силни колебания заради променливия характер на производството им. Това добавя значителна тежест към цената на едро, която в крайна сметка се плаща от потребителите.

Ползата от евтиното производство от възобновяеми източници почти не се усеща в сметките за ток. Сривът на цените по обяд заради свръхпроизводството на фотоволтаици наистина понижава средната цена на пазара „ден напред“, но тази полза не достига до гръцкия потребител.

Как България печели от гръцкия парадокс?

Основните печеливши от ситуацията в Гърция не са местните потребители, а българите. България вече е инсталирала 2.5 GW системи за съхранение на енергия, които съхраняват гръцкия излишък.

Процесът работи по следния начин според гръцкото издание Kathimerini:

  • Българските системи складират електроенергията, внасяна от Гърция на нулеви или много ниски цени в обедните часове.
  • Съхранената енергия се подава обратно в мрежата през нощта, когато цените се повишават след залез слънце.
  • По този начин се ограничават отклоненията в системата и се реализира печалба от ценовата разлика.

Така евтината енергия от гръцките възобновяеми източници косвено субсидира разходите за електроенергия в съседните държави, тъй като Гърция драматично изостава в изграждането на собствена инфраструктура за съхранение на енергия.