Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономиката на еврозоната да расте с малко над 1% годишно до 2031 г. Въпреки това някои от най-бързо развиващите се икономики в Европа ще бъдат по-малки държави, като сред тях е и засегнатата от войната Украйна, чиито темпове на растеж се очаква да надхвърлят повече от два пъти тези на еврозоната.

Европа е изправена пред години на слаб икономически растеж

Високият публичен дълг, застаряващото население, слабата производителност, продължаващите високи енергийни разходи и постоянната геополитическа несигурност се очаква да задържат икономическия растеж далеч под историческите му нива през останалата част от десетилетието.

Според последното издание на доклада World Economic Outlook на Международния валутен фонд, икономиката на еврозоната се очаква да нараства средно с едва 1.2% годишно в периода 2027–2031 г., като най-силната година ще бъде 2028 г., когато растежът ще достигне едва 1.4%.

Европейският съюз като цяло ще се представи малко по-добре – със среден годишен растеж от 1.4%, като и тук най-добрата година ще бъде 2028 г. с 1.6%.

Това е скромна картина по всички показатели.

За същия период световната икономика се очаква да расте средно с около 3.2% годишно. Развиващите се и нововъзникващите икономики в Азия ще нарастват с 4.6% годишно, Индия – с 6.5%, а дори и страните от Субсахарска Африка се очаква да отбелязват растеж от 4.6%.

В същото време група значително по-малки европейски държави – от Средиземноморието, Западните Балкани и Източна Европа – се очаква да растат с повече от два пъти по-високи темпове от еврозоната през следващите пет години.

България се нарежда на 13-о място в класацията с прогноза за ръст на икономиката от 2.63% между 2027 година и 2031 година. 

5. Молдова: Реформите и интеграцията в ЕС подкрепят растежа

Прогнозата е Молдова да расте средно с 3.5% годишно между 2027 и 2031 г., като най-силната година ще бъде 2028 г., когато икономиката ще се увеличи с около 3.7%.

Това възстановяване идва след поредица от тежки сътресения: войната на границата ѝ, енергийната криза и сушата, която доведе до почти нулев икономически растеж през 2024 г.

Обратът се основава на европейското финансиране и реформите. Брюксел предостави на Молдова статут на кандидат за членство през 2022 г., а през 2024 г. започнаха преговорите за присъединяване. Планът на ЕС за икономически растеж вече насочва значителни средства към публични инвестиции.

Потреблението на домакинствата, подкрепено от нарастващите реални доходи и паричните преводи от чужбина, които са на стойност около една десета от БВП, формира голяма част от останалия растеж, докато от страна на предлагането водещи са IT секторът и останалите услуги.

След приключването на прегледа по член IV за 2025 г. през февруари Международният валутен фонд заяви, че възстановяването е „подкрепено от добра реколта, силно вътрешно търсене и значително финансиране от ЕС“.

Според Фонда запазването на темпото на реформите ще бъде от решаващо значение.

Самият МВФ предупреждава съвсем ясно: най-големите рискове остават войната в Украйна и евентуално забавяне на реформите, свързани с интеграцията в ЕС.

4. Сърбия: Инвестиционният бум поддържа инерцията

Сърбия изпреварва съвсем леко Молдова със среден годишен растеж от 3.52%, като особеното е, че икономическата инерция се засилва към края на разглеждания период, достигайки връх около 2030–2031 г.

В краткосрочен план обаче всичко се върти около една конкретна дата.

Догодина Белград ще бъде домакин на Expo 2027 – световно изложение, което се очаква да привлече милиони посетители.

Събитието предизвиква истински инвестиционен бум в строителството и инфраструктурата – магистрали, железопътни линии и обновяване на градската среда – върху вече разширяваща се производствена база за износ и значителни китайски инвестиции в добива на мед.

Основният двигател на растежа тук са публичните инвестиции, а не потреблението.

МВФ посочва, че Сърбия е изградила важни макроикономически буфери, след като успешно е намалила инфлацията и едновременно с това е запазила фискалната дисциплина.

Рисковете са свързани с политическото напрежение преди изборите през 2027 г., както и с необходимостта бързите публични инвестиции действително да доведат до трайно повишаване на производителността.

3. Украйна: Възстановяването се превръща в двигател на растежа

МВФ прогнозира среден годишен растеж от 3.8% за Украйна, като 2028 г. се очаква да бъде изключително силна с ръст от около 4.2%.

Тази прогноза се основава на очакванията за възстановяване на страната.

Тя предполага, както е заложено и в базовия сценарий на МВФ, че войната постепенно ще затихне и ще започне мащабно възстановяване, което ще отприщи вълна от инвестиции в дълготрайни активи. Световната банка вече оценява необходимите средства за възстановяването на близо 600 млрд. долара.

Ако това предположение отпадне, картината се променя драстично.

При негативния сценарий на МВФ, при който бойните действия продължават, икономическият растеж ще бъде едва 1% през 2027 г.

„Перспективите остават изключително несигурни, тъй като войната продължава да нанася тежки щети върху населението и икономиката“, посочва МВФ в последната си оценка по член IV.

2. Косово: Вътрешното търсене остава изключително устойчиво

Очаква се Косово да остане една от най-бързо растящите икономики в Европа въпреки сравнително малкия си размер.

Прогнозите са икономическият растеж да се установи около 4%, подкрепен от силното потребление на домакинствата, публичните инвестиции, паричните преводи от диаспората и младата работна сила.

„Навременното прилагане на новия План за растеж на ЕС може да даде допълнителен тласък на икономическия растеж и заетостта“, посочва МВФ в последния си доклад по член IV за Косово.

Двигателите на растежа тук са специфични.

Парите, изпращани от голямата косовска диаспора, главно в Германия и Швейцария, финансират както потреблението, така и бизнес инвестициите, докато публичните инфраструктурни разходи и развитието на банковия сектор също допринасят за икономическия растеж.

Слабата страна е обратната страна на същия модел: икономиката се движи основно от вътрешното търсене и вноса, а страната все още не е успяла да изгради конкурентоспособна експортна база.

1. Малта: Най-бързо растящата икономика в Европа

Малта оглавява средносрочната класация на МВФ за икономически растеж в Европа.

Фондът очаква икономиката на страната да нараства с почти 4% годишно през следващите пет години.

През последното десетилетие островната държава отбелязва среден растеж от близо 7% годишно, благодарение на туризма, онлайн хазартната индустрия и професионалните и финансовите услуги, като същевременно привлича чуждестранни работници, които да обслужват бързо разрастващата се икономика.

Този модел обаче вече навлиза в по-зряла фаза.

При безработица, близка до рекордно ниски нива, и все по-сериозен недостиг на работна ръка, Малта вече не може да разчита единствено на бързото увеличаване на работната сила.

Както отбелязва МВФ:

„Притокът на чуждестранни работници, който в миналото стимулираше икономическата активност, също така постави сериозен натиск върху инфраструктурата и обществените услуги, подчертавайки ограниченията на настоящия трудоемък модел на растеж.“

Следващият етап от икономическия успех на Малта ще зависи по-малко от разширяването на работната сила и много повече от повишаването на производителността.

Според МВФ укрепването на публичните финанси, съчетано с увеличаване на инвестициите в инфраструктура, образование и иновации, ще бъде от решаващо значение за повишаването на дългосрочния потенциал за растеж на икономиката.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !