Общо 40 неправителствени организации от Румъния и България призоваха министрите на околната среда на двете страни да инициират трансгранични консултации заради плановете за развитие на минно-металургичния комплекс „Чукару Пеки – Малка Голая“ край градовете Бор и Зайечар в Източна Сърбия. Според съобщение на инициативата „Тимочка буна“, организациите предупреждават за сериозно потенциално въздействие върху двете държави чрез реките Тимок и Дунав. Това съобщи Balkan Green Energy News. 

Мащабният проект на Zijin Mining в Източна Сърбия

На 18 юни сръбското правителство прие решение за разработване на специален устройствен план за комплекса, чиято индикативна територия обхваща около 126 кв. км в административните граници на Бор и Зайечар. Финансирането на плана се осигурява от Serbia Zijin Mining d.o.o., дъщерно дружество на китайската Zijin Mining Group.

Планираният комплекс е разположен в басейна на река Тимок, в непосредствена близост до границите с България и Румъния. Река Тимок се влива в Дунав при тройната граница между трите държави, като устието ѝ е само на няколко километра от румънската община Груя и в близост до българските общини Брегово, Видин и Лом.

Проектът предвижда значително разширение на минните дейности, включително:

  • Разширяване на съществуващата подземна мина „Чукару Пеки“.
  • Изграждане на нова комбинирана открита и подземна мина за мед и злато – „Малка Голая“, с площ над 1000 хектара.
  • Изграждане на хвостохранилище за флотационни отпадъци в долината на река Кривелска, заемащо около 1900 хектара.
  • Нов металургичен комплекс с топилна инсталация с капацитет до 400 000 тона годишно и завод за сярна киселина.

Трансгранични екологични рискове за Дунав и Тимок

Особено притеснение за организациите предизвиква предвиденото използване на водни ресурси. Документацията предвижда извличане на над 800 литра вода в секунда от река Черни Тимок, което се равнява на приблизително половината от летния отток на реката.

Посочват се и рискове, свързани с местоположението на хвостохранилището. Реките Черни Тимок и Кривелска се вливат в Тимок, който от своя страна се влива в Дунав. В самата устройствена документация е посочено, че е възможно трансгранично замърсяване на водите в долното течение на Дунав, което пряко засяга България и Румъния.

Съществуват и опасения за подземните води, тъй като планираната мина „Малка Голая“ е само на седем километра от Николичево, известно с термалните си минерални води, и от град Зайечар, който се водоснабдява от около 40 обществени извора. Методът на добив при „Чукару Пеки“ създава и риск от слягане на земните пластове.

В района на планираната дейност са идентифицирани над 280 защитени растителни и животински вида, 16 типа местообитания от международно значение, както и археологически обекти. На едва шест километра от мината се намира и обектът на световното културно наследство на ЮНЕСКО – Гамзиград-Ромулиана.

Призив за спазване на международни конвенции

На 17 август 28 румънски НПО са изпратили писмо до своя министър на околната среда, а ден по-късно към тях са се присъединили и 12 български организации с писмо до българския екоминистър. Основното им искане е България и Румъния да настояват пред Сърбия да бъдат официално включени в трансграничните консултации като потенциално засегнати страни.

Организациите се позовават на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията от Еспо) и на Протокола за стратегическа екологична оценка (Киевски протокол), по които и трите държави са страни. Това би позволило на властите и гражданите в България и Румъния да получат проектната документация на своите езици и да участват в обществените консултации. Българските организации допълнително са поискали писмено обяснение от Сърбия, ако тя откаже да включи страната ни в процедурата.

Местна съпротива и предишни нарушения

Проектът среща сериозна съпротива и в самата Сърбия. По време на предварителните обществени консултации, приключили на 3 август, около 2000 жители на Зайечар са подписали петиция срещу проекта само за три часа.

Исканията на българските и румънските организации идват и на фона на предишни проблеми с компанията. Наскоро е подаден сигнал до прокуратурата срещу Zijin за предполагаема незаконна сеч в района на „Малка Голая“. През 2020 г. град Бор е подал сигнал срещу ръководството на металургичния завод заради високи концентрации на серен диоксид, а през 2024 г. Zijin е глобена с около 17 000 евро за незаконно изграждане на минно съоръжение.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !