Около 300 метра под вече познатите рудни тела в находище Челопеч се крие нов потенциал за българската минна индустрия. DPM Metals (преди "Дънди Прешъс Металс") обяви откритие на нова злато-медна минерализация в рамките на действащата си концесионна площ – новина, която бързо се превърна в една от най-четените бизнес теми на годината.

Откритието не е резултат от случайност, а от дългогодишна, системна геоложка работа, съчетана с международна експертиза и значителни инвестиции в проучвания. Това подчерта в ефира на „Портфейл“ в предаването "Дарик кафе" Николай Симонски, оперативен директор на DPM Metals Челопеч.

Находище по-дълбоко, но в рамките на концесията

От думите на експерта стана ясно, че новата минерализация се намира в т.нар. „клиновидна зона“ – район, който досега не е бил активно сондиран, въпреки че от години е бил в полезрението на геолозите. Първоначалните сондажи показват типична за Челопеч медно-златна пиритна минерализация – без изненади като състав, но със значима новина по отношение на разположението и потенциала.

„Още е рано да говорим за конкретни количества. На етап откритие сме – предстоят допълнителни сондажи, оценки и анализи“, обясни Симонски.

Компанията вече е отделила допълнителен бюджет за проучвания в тази зона през следващата година.

"Всяка година сондираме 44 000 линейни метра сондажи. 

Геология с международен подход

Любопитен детайл в историята на откритието е подходът, който DPM Metals използва преди няколко години – международно „геоложко предизвикателство“ през 2023 г. към консултанти и експерти, които да предложат потенциални зони за откритие на нови руди. Резултатите от външните оценки потвърждават вътрешните хипотези на компанията и дават зелена светлина за целенасочени сондажи.

"Имаше награден фонд. Имаше стотици желаещи да участват в състезанието. 13 представители бяха избрани и наградният фонд се разпредели между тях. Те потвърдиха нашите очаквания. След това чрез сондажни находището беше открито", каза Симонски. 

Днес това решение се отплаща.

Симонова казва, че дълбочината на рудника от 1200-1300 метра е нормална за подобни рудници, които има в Канада и в развитите минни държави.

"Всяко едно находище е уникално. Челопеч е е уникално находище за себе си. Природата не създава две еднакви неща. Те  могат да бъдат един тип, но не са еднакви", каза той. 

Икономически ефект за региона и държавата

Челопеч не е просто рудник – той е икономически двигател за цял регион. В предприятието работят около 830 души, като над 90% са от близките населени места – Челопеч, Златица, Чавдар и района. Всяко работно място в мината, по думите на Симонски, генерира още поне пет косвени работни места чрез подизпълнители, транспорт, услуги и доставки.

Не е случайно, че община Челопеч е сред регионите с най-висока средна работна заплата в страната – ефект, който пряко се свързва с дейността на рудника.

По данни на ИПИ най-високата средна заплата у нас е в Челопеч с 3751 лв., Пирдоп (пето място с 2799 лв.) и Панагюрище (осмо място 2436 лв.), както и силните в енергетиката общини като Козлодуй (второ място с 3421 лв.), Раднево (четвърто място с 2803 лв.) и Гълъбово (шесто място с 2530 лв.). 

Според компанията новото откритие увеличава шансовете този икономически модел да продължи и след 2029 г., когато изтича настоящата концесия. DPM Metals вече подготвя процедури за нейното удължаване, като към момента има доказани запаси и след тази дата.

Високата цена на златото – как влияе на добива?

Ръстът на цената на златото – с близо 50% на годишна база – също играе ключова роля. Според оперативния директор на DPM при по-високи цени става икономически възможен добивът на т.нар. „бедни руди“ – с по-ниско съдържание на метал, които при други пазарни условия не биха могли да си го позволят.

"Това са руди с ниски съдържания, на границата на икономическата целесъобразност. При ниски цени никой оператор не би си позволил да ги добива", каза той. 

Това не само удължава живота на рудника, но и увеличава ефективността на вече направените инвестиции в инфраструктура и технологии.

Устойчивост отвъд мината

DPM Metals продължава и социалната си програма за подкрепа на местния бизнес – фонд за финансиране на малки и средни предприятия извън минния сектор. Идеята е регионите да останат икономически жизнени и след края на минната дейност. Настоящата концесия на DPM е съ срок до 2036 година, след което компанията ще иска удължаването ѝ. 

Какво следва

През първите месеци на следващата година DPM Metals планира интензивни сондажи в новооткритата зона, с цел бързо натрупване на данни и подготовка за евентуална разработка. Паралелно с това продължават и проучванията в други перспективни участъци в рамките на концесията.

Експерта обясни, че като цяло природните богатства в България са основно с ниски съдържания - метали, неметали, интертни минерали, редкоземни.

"Българската територия не е добре проучена. В миналото държавата е хвърляла средства за проучвания, но има още много", каза той. "Има една геоложка приказка: "Търси руда при руда", това е най-лесното. Тези райони, които са обособени в миналото и са затворени - ако се инвестира, може да се открият нови руди", каза Симонски. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !