Често се говори за размера на капиталовите потоци към Югоизточна Европа, но много по-рядко се анализира откъде идват тези средства. Проучване на публично обявените инвестиции в 11 пазара от региона на Ема Хасичеви от Beyond Revenue за периода януари 2024 г. – август 2026 г. показва една сложна картина.

Основният извод не е коя държава е начело на класациите, а фактът, че страната, която осигурява най-много капитал, и тази с най-голям брой сделки почти никога не съвпадат.

Четирите сделки, които определят пазара

Преди да разгледаме картата по държави, четири от най-големите сделки с чуждестранно участие за периода 2024–2026 г. илюстрират ключовите тенденции в региона:

EnduroSat (България): Компанията привлече 104 млн. долара през октомври 2025 г. в рунд, воден от американския фонд GV (Google Ventures). Предишният рунд също беше воден от американски инвеститор – Founders Fund. Това утвърждава България като глобален център за модулни NanoSat сателити.
NGEN (Словения): Проектно дългово финансиране на стойност 81 млн. долара от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през май 2026 г. подкрепя развитието на мащабна система за съхранение на енергия, позиционирайки Словения като регионален лидер в енергийната инфраструктура.
FintechOS (Румъния): Финансиране от 60 млн. долара (Series B+) през май 2024 г., водено от Molten Ventures (Великобритания) и Cipio Partners (Германия), с участието на американския гигант BlackRock. Сделката затвърждава силните позиции на Румъния във финтех сектора.
Ominimo (Сърбия): Инвестиция от 22.5 млн. долара (Series B) през юли 2026 г., водена от ЕБВР, превърна компанията в първия официално признат технологичен еднорог на Сърбия с оценка от 1.6 млрд. долара. 

Карта на инвестициите по държави

Анализът на отделните пазари разкрива различни инвестиционни модели и стратегически интереси.

България: Глобално признание за Deep Tech сектора

България се отличава с най-ясната капиталова история в региона. Присъствието на фондове от ранга на Founders Fund и Google Ventures в структурата на EnduroSat е своеобразен „печат за одобрение от Силициевата долина“, с който никой друг пазар в Югоизточна Европа не може да се похвали за този период.

Страната вече не се конкурира само с цената на софтуерната разработка, а получава признание за своите високоспециализирани инженерни компетенции в сектори като NanoSat сателити, дронова логистика (Dronamics) и космически технологии.

Румъния: Британски капитал и американски амбиции

Великобритания е основният източник на капитал за Румъния, движен от фондове като Molten Ventures и OTB Ventures. Американски компании като BlackRock навлизат на по-късен етап (Series B+). В същото време американските инвеститори сключват повече на брой, но по-малки сделки, концентрирани в румънски компании с ясни амбиции за пазара в САЩ. Пример за това е и рундът от $31 млн. за Druid AI през март 2026 г., в който участва местният GapMinder заедно с международни партньори.

Търговският модел е последователен: разработка в Румъния, продажби в Западна Европа и САЩ.

Сърбия: Първият технологичен еднорог е създаден от ЕБВР

Сърбия достигна статут на технологичен еднорог през 2026 г. с оценката на Ominimo от 1.6 млрд. долара. Интересното е, че зад тази ключова сделка стои EBRD VC, а не американски рисков капитал.

Американски инвеститори като SMOK Ventures, Silicon Gardens и Inovo.vc са активни предимно на seed етапа с множество по-малки инвестиции. По-големият капитал идва от европейски институционални инвеститори за развитие. Сърбия разполага с голяма база от инженерни кадри, а много от силните компании в страната се развиват със собствени средства, без да привличат външно финансиране.

Гърция: Стратегически инвестиции в отбрана и киберсигурност

В Гърция американските инвеститори сключват най-много сделки. Фондове като Bessemer, Sera Capital и Paladin Capital са активни в сферата на киберсигурността и технологиите, свързани с отбраната.

Страната привлича инвеститори, които разглеждат технологиите като стратегическа инфраструктура. Членството в НАТО и географското положение в Средиземноморието създават различна инвестиционна логика, която се отличава от стандартния SaaS модел.

Словения и Хърватия: Неочаквани партньори

Най-значимата капиталова връзка на Словения за периода е с Франция чрез Lauxera Capital Partners, който инвестира в капиталоемки сектори като енергийна инфраструктура и медицинска диагностика. Австрийският Speedinvest остава активен в по-малки софтуерни рундове.

Хърватия представя най-необичайната история, след като Taiwania Capital от Тайван води рунд на стойност €10 млн. в компанията „all eyes on screens“. В същото време екосистемата в страната узрява, като основателите на Rimac и Photomath вече действат като бизнес ангели, изграждайки вътрешен инвестиционен цикъл.

Западните Балкани: „Черна дупка“ на инвестиционната карта

Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония остават своеобразна „черна дупка“ на картата на Югоизточна Европа. Липсват достатъчно публично достъпни данни за капиталови сделки, за да се изгради надеждна картина на инвеститорите в тези страни.

Трите паралелни капиталови системи в региона

В Югоизточна Европа оперират едновременно три различни капиталови системи:

  1. Глобален капитал (САЩ): Фондове като Google Ventures, Founders Fund и BlackRock инвестират в България, Румъния и Гърция. Те търсят глобална интелектуална собственост и високотехнологични компании, а не просто по-евтина работна ръка.
  2. Европейски стратегически капитал (Великобритания, Германия, Австрия, Франция): Този капитал е концентриран в Румъния, Словения и Хърватия, следвайки търговската близост и индустриалните екосистеми.
  3. Регионален и диаспорен капитал: Фондове като LAUNCHub, South Central, Eleven Ventures и структури на диаспората присъстват на всички 11 пазара. Те осигуряват потока от сделки, който глобалните фондове често използват като основа, преди да навлязат на даден пазар.

Какво търси чуждестранният капитал в ЮИЕ?

През периода 2024–2026 г. чуждестранните инвеститори показват ясен интерес към няколко ключови сектора. Компаниите, които привличат най-големите рундове, обслужват глобални корпоративни клиенти и до голяма степен са се откъснали от местните си пазари.

Основните направления са:

  • Космически технологии
  • Енергийна инфраструктура
  • Insurtech (застрахователни технологии)
  • Корпоративен изкуствен интелект (AI)

Бъдещи тенденции и отворени въпроси

Анализът повдига няколко въпроса за бъдещето. Дали присъствието на Taiwania Capital в Хърватия е сигнал за по-широк азиатски интерес към deep tech сектора в региона? Трябва ли капиталът на ЕБВР в Ominimo да се класифицира като финансиране за развитие, което променя инвестиционната история на Сърбия? И ще успеят ли страните от Западните Балкани да генерират достатъчно публични сделки, за да влязат на инвестиционната карта? Засега отговорът на последния въпрос е, че няма достатъчно данни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !