International Business Machines Corporation (IBM), наричана още Голямото синьо, е американска технологична компания с централа в Армонк, Ню Йорк, която развива дейност в над 175 държави по света.

Богатата история на IBM започва на днешната дата през 1911 г., когато чрез сливането на три по-малки компании за производство на табулиращи машини и измервателни системи е основан нейният предшественик Computing-Tabulating-Recording Company.

Компанията е преименувана на International Business Machines през 1924 г. под ръководството на Томас Уотсън, който я превръща в лидер в производството на табулиращи машини в САЩ.

През 1933 г. IBM купува Electromatic Typewriters, Inc., с което навлиза на пазара на електрическите пишещи машини, като впоследствие става пазарен лидер.

По време на Втората световна война IBM участва в разработването на няколко високоскоростни електромеханични калкулатори, които са предшествениците на електронните компютри.

Компанията обаче започва да произвежда тези електронни системи за обработка на данни, едва след като синът на Уотсън - Томас Уотсън-младши, става президент на IBM и насочва сериозни усилия в тази насока.

След като е навлязла в сферата на компютрите, мащабите на IBM ѝ позволяват да инвестира сериозно в разработки.

Тези способности да инвестира засилват доминацията на компанията при изчислителните машини за офиса, експертизата ѝ в маркетинга и ангажираността ѝ за ремонта и обслужването на собственото ѝ оборудване и позволяват на IBM бързо да заеме водеща позиция на американския компютърен пазар.

Специалността на IBM тогава са т. нар. мейнфрейм компютри — скъпи, високопроизводителни компютри, които могат да обработват числени данни с висока скорост.

През 60-те и 70-те години на миналия век мейнфреймът на IBM, олицетворяван от System/360, е водещата изчислителна платформа, а компанията произвежда 80% от компютрите в САЩ и 70% от компютрите в световен мащаб.

Компанията навлиза на разрастващия се пазар на персонални компютри чак през 1981 г., когато представя персоналния компютър IBM.

След като става пионер в разработката на многофункционалния микрокомпютър през 80-те години, който задава стандарта за персонални компютри, IBM започна да губи своето господство на пазара в полза на нововъзникващите конкуренти.

Новите технологии, базирани на полупроводниковите чипове, правят компютрите все по-малки. Огромните размери на IBM ѝ пречат да реагира бързо на тези бързо ускоряващи се темпове на технологични промени и до 90-те години компанията свива значително дейността си в тази сфера.

В крайна сметка, IBM продава подразделението си за персонални компютри на Lenovo Group през 2005 г.

След това компанията се фокусира върху компютърните услуги, софтуера, суперкомпютрите и научните изследвания. От 2000 г. нейните суперкомпютри постоянно се нареждат сред най-мощните в света, а през 2001 г. IBM става първата компания, която генерира над 3 000 патента за една година.

Тя подобрява рекорда си през 2008 г. с над 4 000 патента. Към 2022 г. компанията е притежавала 150 000 патента.

През 2002 г. IBM продава подразделението си за производство на магнитни твърди дискове за 2.05 млрд. долара на японската компания Hitachi, Ltd.

Съгласно условията по сделката, IBM продължава да произвежда твърди дискове с Hitachi в продължение на три години чрез смесеното дружество Hitachi Global Storage Technologies.

През 2005 г. Hitachi поема пълен контрол над смесеното дружество и IBM спира да произвежда устройството, което изобретява през 1956 г.

През годините сред изобретенията на IBM, която е една от най-старите и най-големи технологични компании в света, са още банкоматът (ATM), динамичната памет с произволен достъп (DRAM), дискетата, картата с магнитна лента, релационната база данни, езикът за програмиране SQL и UPC баркода.

IBM е сред най-големите работодатели в света с 270 300 служители в световен мащаб през 2024 г. Въпреки относителното отстъпление от позициите ѝ в технологичния сектор, тя остава седмата най-голяма технологична компания по приходи в САЩ, според класацията Fortune 500 от 2024 г.

IBM също така е класирана редовно сред най-разпознаваемите, ценни и уважавани марки в света. Тя е публична компания и е една от 30-те включени в борсовия индекс Dow Jones Industrial Average.

Пазарна капитализация на IBM достигна рекордните над 260 млрд. долара по-рано през месеца като в момента възлиза на 257.6 млрд. долара. Акциите ѝ приключиха петъчната борсова сесия на цена от 277.22 долара като поскъпват с над 25% от началото на годината. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !