Съотношението на глобалния дълг към общия брутен вътрешен продукт за миналата година бележи ръст за първи път от 2020 г. 

Номиналният размер на дълга достига нов рекорд от 318 трилиона долара, докато в същото време икономическият растеж се забавя, показва доклад на Института за международни финанси (IIF).

Нарастването на глобалния дълг от 7 трилиона долара е по-малко от половината от увеличението през 2023 г., когато очакванията за намаляване на лихвения процент от страна на Федералния резерв предизвикаха скок на заемите. 

Институтът обаче предупреждава, че облигационерите могат да "накажат" правителствата, ако растящите фискални дефицити продължат да се разширяват. 

Нови заеми, нови проблеми

„Нарастващият контрол върху фискалните баланси, особено в страни със силно поляризирана политическа среда, е определяща характеристика през последните години“, се посочва в доклада на организацията, цитиран от Reuters. 

Пазарните реакции на фискалните политики в Обединеното кралство доведоха до свалянето на кабинета на министър-председателя Лиз Тръс през 2022 г., докато подобен натиск във Франция свали премиера Мишел Барние миналата година.

Съотношението дълг към БВП, което е показател за способността за изплащане на държавните задължения, доближава нивото от 328%, увеличавайки се с 1.5 процентни пункта.

Глобалните задължения на правителствата възлизат на 95 трилиона долара, като в настоящия момент те се сблъскват с намаляваща инфлация и забавящ се икономическия растеж.

Институтът за международни финанси очаква растежът на дълга да се забави тази година, на фона на безпрецедентната несигурност в глобалната икономическа политика и все още високите разходи по заемите. 

Организацията обаче предупреждава, че въпреки високите лихви и несигурността на икономическата политика, прогнозата за увеличение на държавния дълг от $5 трилиона тази година може да се ревизира във възходяща посока поради призивите за фискални стимули и по-големи военни разходи в Европа.

"Мисля, че вероятно ще станем свидетели на много по-голяма нестабилност на пазарите на държавен дълг, особено в тези страни, където виждаме висока политическа поляризация“, коментира Емре Тифтик от IIF.  

Развиващите се пазари задлъжняват най-бързо

Развиващите се пазари, начело с Китай, Индия, Саудитска Арабия и Турция, са генерирали приблизително 65% от растежа на глобалния дълг миналата година.

Тези заеми, заедно с рекордните 8.2 трилиона долара дълг, който нововъзникващите пазари трябва да "превъртят" тази година и 10% от който са в чуждестранна валута, може да натоварят способността на страните да устоят на надвисналите политически и икономически бури. В доклада се казва:

"Засиленото търговско напрежение и решението на администрацията на Тръмп да замрази чуждестранната помощ на САЩ, включително съкращенията в програмата USAID, може да генерират значителни предизвикателства по отношение на ликвидността и да ограничат способността за прехвърляне и достъпа до валутен дълг. Ситуацията подчертава нарастващото значение на мобилизирането на вътрешни приходи за изграждане на устойчивост срещу външни шокове“.

Тифтик добавя още, че високата волатилност е доказателство за необходимостта от увеличаване на способността на многостранните банки за развитие да мобилизират частен капитал.

Няколко развиващи се икономики, като Кения и Румъния, изпитват затруднения да увеличат вътрешните си приходи поради обществения гняв съответно от повишаването на данъците и предстоящите избори.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !