Нов доклад установява, че здравословните проблеми вече стоят зад почти един от пет случая на свръхзадлъжнялост в Германия, изпреварвайки безработицата и разводите.

Германия се гордее със своето щедро социално осигуряване – безплатни университети, универсално здравеопазване и обещания за защита от най-тежките житейски удари са ключова част от съвременната ѝ идентичност, поне на хартия.

На практика обаче заболяване, инцидент или зависимост могат да се окажат достатъчни, за да тласнат домакинствата във финансова спирала от дългове, която може да продължи с години, показва нов национален доклад.

„Überschuldungsreport 2025“, публикуван от Института за финансови услуги и Фондацията за превенция на частната свръхзадлъжнялост, рисува мрачна картина: здравословните проблеми вече са най-големият фактор за свръхзадлъжнялост в Германия, изпреварвайки загубата на работа или развода.

„С 17.6% заболяването е най-често посочваната единична причина, следвано от безработица или намалена заетост – 15.3%, и раздяла или развод – 9.1%“, се казва в доклада.

В продължение на години безработицата беше най-честият спусък за финансови затруднения. Но докладът за 2025 г. показва, че тенденцията се е обърнала – загубата на работа вече е по-слабо определящ фактор, докато здравословните причини рязко излизат на преден план.

Разпределението е обезпокоително: 13% посочват директно заболяване, 4.4% – зависимост, а 0.3% – инциденти. Всички тези категории са обединени под термина „заболяване“ в доклада.

Един от консултантите по дългове, интервюиран за проучването, описва модела като „бавногорящ фитил“.

Здравословните проблеми често добавят разходи върху вече крехките бюджети – с доплащания за лекарства, намалено работно време и скъпи терапии, които не се покриват напълно от застраховката. Това, което започва като управляемо напрежение, може да се превърне в неплатени сметки, уведомления от колектори и накрая – в производство по несъстоятелност.

Публично срещу частно здравеопазване

Германската здравна система се основава на принципа на социалната сигурност и се характеризира с двойна структура: задължителна/публична (GKV) и частна здравна застраховка (PKV).

88.2% от населението е осигурено в рамките на задължителното здравно осигуряване, а 11.1% – в частното.

GKV се финансира основно чрез вноски, обвързани с дохода, и включва законово дефиниран пакет от услуги. Въпреки това застрахованите често трябва да правят съучастие при ползване на услуги – например 10% от цената на лекарството, с минимум 5 и максимум 10 евро на медикамент.

Според Федералното министерство на здравеопазването (BMG), здравните каси не уведомяват автоматично осигурените, когато те достигнат лимита си.

Засегнатите трябва сами да предприемат действия, за да подадат заявление за освобождаване от доплащания.

„Самото това обстоятелство може да доведе до неползване на разпоредбите за тежки случаи и да засили неравенството. Как един болен човек, с ограничена работоспособност и носещ тежестта на заболяването, би могъл да управлява този сложен процес и да разпознае, когато е достигнал лимита си?“, се посочва в доклада.

Осведомеността за тези разпоредби сред осигурените в публичната система е ниска. Проучване от 2000 г. показва, че 62% от анкетираните не са знаели за възможността за възстановяване на доплащания, а 28% – за възможността за освобождаване от тях.

По-големи предизвикателства за домакинствата с по-ниски доходи

Клиентите, които се обръщат към центровете за дългово консултиране, носят със себе си шокиращи финансови дисбаланси. През 2024 г. медианата на дълга е била 14 908 евро на човек. В същото време средният им доход на домакинство е бил едва 990 евро на месец – тоест типичният човек в консултиране дължи повече от годишния си доход.

Тези данни показват колко крехка е финансовата основа на милиони германци. Когато настъпи здравен шок – като внезапна диагноза рак или хронично заболяване – малките резерви, които биха могли да омекотят удара, просто не съществуват.

Докладът показва още, че 14.5% от всички клиенти на дългово консултиране са самотни родители, почти 80% от които – жени. За тези домакинства заболяване на дете или невъзможност на родителя да работи може да бъде катастрофално.

60% от хората, които се нуждаят от преструктуриране на дълга, живеят сами, често без подкрепяща мрежа.

Когато помощта идва твърде късно

Още една поразителна статистика е колко дълго хората изчакват, преди да потърсят професионална помощ. Според доклада, средната продължителност на консултантски случай е била 124 дни през 2024 г., или приблизително четири месеца.

Много клиенти се обръщат за помощ едва когато дългът стане неконтролируем – често след многократни контакти от кредитори и засилващ се психологически стрес.

Задлъжнялостта също е широко разпространена. Докато половината от хората с дългове дължат пари на по-малко от 10 кредитори, почти една четвърт (24%) са задлъжнели към над 20, което прави преструктурирането и преговорите значително по-трудни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !