В София заплатите са със 70% над средните за страната.

А като се има предвид, че средните стойности включват София, а също и останалите по-големи градове, то се оказва, че разликата в заплащането за една и съща квалификация между столицата и по-изостаналите региони може да и двойна.

Когато тя е толкова голяма, това води и до други проблеми, включително и различия в културното развитие и дори до екскремизъм. 

Това коментира в рубриката Потфейл в ефира на Дарик радио Димитър Събев от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. 

По думите му, това развитие "на няколко скорости" започва да вреди и на националната икономика, и е голяма политическа грешка.

Според Събев, в годините назад еврофондовете, предназначени за регионално развитие, не са били насочвани в правилната посока и не са успели да изиграят ролята, за която са предвидени, а именно - свиване на "ножицата" между по-развитите и по-изостаналите региони. 

"Много широко се коментираше необходимостта от изграждане на пътна инфраструктура като фактор за икономическото развитие. Но статистиката показва, че няма пряка връзка между процента на обезлюдаване на една община и гъстотата на нейната пътна мрежа.

От друга страна обаче, производителността на труда е пряко свързана с обезлюдаването, особено в преработващата промишленост. Тоест, в общините, в които заетостта е свързана със създаване на повече добавена стойност, отливът на население е по-малък", обяснява икономистът. 

По думите му, в България има близо 100 000 души, които се занимават със събиране на горски продукти - гъби, горски плодове, билки и т.н.

Това са хора, които не искат да се захванат с наемен труд в някоя малка община, защото заплащането обикновено е по-ниско от това, което биха получили от продажбата на въпросните продукти. 

"Когато имаме един такъв регион, трябва да се помисли дали масовият дърводобив, например, който, всъщност, намалява тези ресурси, е най-добрата стратегия. Трябва да има баланс в регионалното развитие", коментира Събев.

По думите му, кметовете на общините и представителите на местната власт би трябвало да играят сериозна роля в привличането на инвеститори и у нас има както добри, така и лоши примери в тази посока.

Той каза още в България има много населени места, които са близо до точката на обезлюдяване, от която вече е почти невъзможно да се възстановят. Има градове и села, в които броят на пенсионерите е 12 пъти по-голям от този на децата в училищна възраст. 

"При това положение населеното място едва ли може да стане икиномически активно, но това не означава, че то няма бъдеще. От световната практика става ясно, че това могат да бъдат едни чудесни вилни зони.

А тук в подобни случаи селата се обявяват за "умрели", което също е грешка. Става въпрос за нормална териториална динамика", заяви икономистът. 

На въпроса дали има административни мерки или механизми на държавно ниво, които могат да помогнат за свиването на иономическата "ножица" между регионите, той отговори, че мерки винаги могат да бъдат разработени, но успехът им зависи главно от жителите на съответните общини. 

"Там, където хората задружни и милеят за родния си край, нещата се случват с по-голям успех.

А инструментите за подпомагане на този процес са различни - може да се работи за развитие на туризма, може да се канят инвеститори, може да се дават общински терени на компании, които искат да развиват бизнес, може да се организират сдружения между по-малки общини за изграждане на критична инфраструктура, например болници и т.н.

Това са все решения, които ги има, но въпросът е дали кметът и общинският съвет са готови да работят и да ги използват", смята Димитър Събев. 

Той сравни местната власт със зъбно колело, което трябва да стои между държавата и бизнеса. То е нужно, за да се задвижи просперитетът, така че от него да се възползват повече региони и да не се стига до разширяване на и без това драматичните икономически неравенства у нас.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google