• Според данни на Евростат, България е сред страните с най-ниска безработица сред висшистите в ЕС.
  • Въпреки това страната ни е с един от най-високите дялове на млади хора, които нито учат, нито работят, което представлява сериозно предизвикателство за пазара на труда.

Предполага се, че университетските дипломи би трябвало да дават предимство на завършилите на пазара на труда. Но в една все по-конкурентна икономика това често далеч не е гарантирано.

В Европа предимството, което бакалавърската или магистърската степен дава на автобиографията ви, може до голяма степен да зависи от това къде живеете.

Анализ на Euronews на данните за заетостта на Евростат установява, че безработицата сред висшистите е близка до нула в голяма част от Централна и Източна Европа.

В Румъния, Чехия, Полша и България по-малко от 1.5% от хората на възраст между 25 и 54 години с висше образование са безработни.

Нещата обаче са много различни на места - като Северна Македония, Турция и Босна и Херцеговина, където безработицата сред висшистите е около 7%. В рамките на ЕС Гърция има най-висок процент от приблизително 6%.

Завършилите наскоро висше образование не се справят много по-добре във Франция (4.7%) и Испания (5.7%), където безработицата е доста над средното ниво за ЕС от 3.6%, докато в Италия и Германия тя е около около 3%.

Какви са общите нива на безработица в ЕС?

Въпреки че Испания е една от най-бързо растящите се икономики в ЕС, тя има и най-високото ниво на безработица в блока, с над 9% сред хората на възраст между 25 и 54 години.

Това е дори по-високо от безработицата в страни, които не са членки на ЕС, като Сърбия (8.7%) и Турция (7.5%), докато средното за ЕС в тази възрастова група е 5.4%, като Италия (6.6%) и Франция (6.1%) също са над тази граница.

В другия край на скалата са Чехия (2.4%), Малта (2.5%), Полша (2.7%) и Нидерландия (2.9%), които поддържат безработицата под 3%, докато Германия не изостава твърде много с под 4%.

Колко млади европейци са напълно неактивни?

Повече от един на всеки десет млади граждани на ЕС на възраст 15-29 години попада в групата младежите, незаети с работа, учене или обучение (NEET).

Тук отново има значителни разлики в цяла Европа, вариращи от 5% в Нидерландия до забележителните 19% в Румъния.

Проценти над средните за ЕС от 11% са отчетени в 10 държави членки. Освен Румъния, Италия, България и Гърция регистрират най-високи проценти, като над 13% от младите хора са блокирани в кариерна или образователна безизходица.

Положително е, че средният показател в блока е спаднал с повече от 4% през последното десетилетие, като най-голямото намаление на NEET се наблюдава в Италия (-12 процентни пункта) и Гърция (-10 процентни пункта), докато лек ръст на неактивните младежи е отчетен от група немскоговорящи страни, а именно Германия (+1.0 процентни пункта), Люксембург (+1.2 процентни пункта) и Австрия (+1.6 процентни пункта).

Освен големите географски различия, няма силен единен социално-демографски профил на групата NEET. Процентите са сходни при мъжете и жените, като младите момичета са малко по-склонни към неактивност (12% срещу 10%).

Картината също така е сравнително последователна и в предградията, градовете и селските райони, като жителите на селските райони (12%) са малко по-склонни да са част от групата NEET.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google