България има компании, които създават продукти за световни пазари, но голяма част от тях остават невидими за крайния потребител. Част от тях работят в B2B сегмента, други произвеждат за международни брандове, а трети притежават технологии и интелектуална собственост, които се използват далеч извън страната.

Именно този проблем стои зад новата инициатива 50 Best Products from Bulgaria, която цели да покаже 50 продукта, създадени в България, с потенциал да се превърнат в разпознаваеми международни брандове.

Инициативата се провежда за първи път, а финалната селекция ще бъде представена през 2027 г. Тогава България ще отбележи 20 години от присъединяването си към Европейския съюз, а страната очаква и да бъде домакин на конкурса „Евровизия“ – две събития, които според организаторите създават възможност за по-голяма международна видимост.

„Не бихме я нарекли класация. По-скоро е цялостна платформа и инициатива, която цели да отличи продуктови иновации, създадени и замислени в България, които имат солиден принос към местната икономика“, казва Ирина Обущарова, която е част от организацията на инициативата.

Не просто „произведено в България“

Един от ключовите критерии е компаниите да притежават интелектуалната собственост върху продуктите си.

Това поставя граница между компаниите, които разработват продукт за чужд клиент по модел на аутсорсинг, и тези, които създават собствен продукт и притежават неговата интелектуална собственост.

Разликата е съществена за икономиката. България вече има сериозна база от инженери, производствени компании и технологични специалисти, изградена в голяма степен през годините на аутсорсинг и производство за международни компании.

Следващата стъпка обаче е част от тази експертиза да се превърне в собствени продукти, компании и брандове, които да задържат по-голяма част от добавената стойност в страната.

Сред примерите за български компании с международна експозиция са EnduroSat, Dronamics, Payhawk, Alcatraz и други технологични компании, които вече продават извън България. Проблемът е, че подобни примери все още са по-видими в технологичния сектор, отколкото при потребителските продукти.

Български продукт, но чужд бранд

Това е един от парадоксите на българската икономика.

В страната работят фабрики, които произвеждат продукти за големи европейски и световни вериги, но крайният потребител често няма причина да знае, че продуктът е произведен в България.

„Нашата икономика все още е в един преход от производството на ишлеме, от аутсорсинг – нещо, което пък ни създаде една страхотна база да развием умения, да имаме добри инженери и да знаем как се създават качествени продукти“, коментира Обущарова.

По думите ѝ следващото предизвикателство е не толкова да се създават качествени продукти, колкото да се изгради историята около тях – бранд, маркетинг, дистрибуция и ясна стратегия за международния пазар.

Точно там според нея българските компании често имат дефицит.

Добър продукт не е достатъчен

Един от основните проблеми пред българските компании е, че инвестират повече в самия продукт, отколкото в начина, по който той достига до клиента.

„Много често сме много добри в продуктовата иновация, в производствената част, но някакси не говорим достатъчно за това, което създаваме“, посочва Обущарова.

Друг проблем е липсата на достатъчно систематично пазарно проучване при излизането зад граница.

Компаниите понякога се опитват да навлязат едновременно на твърде много пазари, вместо първо да изберат един, да разберат потребителя и да адаптират продукта и стратегията си. За малките компании това е особено важно, тъй като ресурсите им са ограничени.

В същото време размерът на компанията не е задължително предимство.

По-малките компании могат да реагират по-бързо на сигналите от пазара, да променят продукта си и да се фокусират върху конкретна ниша. Именно така според организаторите един малък пазар може да се превърне в основа за създаването на изцяло нова продуктова категория.

От футуристични дрехи до AI и биокозметика

Интересът към инициативата вече включва компании от различни индустрии.

Сред кандидатите има дизайнерски бранд за футуристични дрехи, компания за изкуствен интелект и облачни услуги, производител на матраци и възглавници от вълна, бранд за натурална биокозметика, дизайнерско студио, което превръща традиционната българска керамика в съвременно изкуство, производител на продукти за лична грижа и компания за катерачни стени.

При храните и напитките има производители на висококачествени чайове и билкови инфузии, както и винарна, която комбинира продукта с изкуство.

Точният брой на кандидатите не се обявява, тъй като част от компаниите все още не са публично заявили участието си. По думите на организаторите обаче те вече са няколко пъти повече от публично споменатите примери, а кандидатстването продължава.

Крайният срок е 30 септември, като кандидатстването е онлайн и безплатно.

Как ще бъдат избрани 50-те продукта

Селекцията ще премине през два етапа.

Първо, независимо българско жури от експерти ще оцени кандидатурите в пет категории:

  • технологии;
  • дизайн;
  • дом и качество на живот;
  • храни и напитки;
  • козметика и здраве.

От всяка категория ще бъдат избрани около 30 продукта за втория етап. След това международно жури, с експерт във всяка от категориите, ще определи финалните 50 продукта.

Няма да има първо, второ или трето място.

Целта не е да се създаде поредната класация, а селекция, която да разкаже историята на съвременната българска икономика чрез компаниите и продуктите, които я създават.

Какво получават компаниите

За избраните компании наградата няма да бъде само символична. 50-те продукта ще бъдат представени в специално издание – както онлайн, така и в книга. Предвижда се и специална гала, за която организаторите водят разговори за национален телевизионен ефир, като Darik Business Review и Дарик радио са медйни партньори на събитието. 

Планира се и пътуващ pop-up павилион, който първоначално ще бъде представен по време на домакиснтвото на България на "Евровизия", а след това да бъде показван на международни изложения в различни части на света.

Идеята е компаниите да получат не просто признание, а нещо, което често им липсва при международната експанзия – видимост.

Именно видимостта може да се окаже важна за следващия етап от развитието на българската икономика.

Защото ако първите десетилетия след прехода изградиха България като място за производство, а след това и като център за технологични и аутсорсинг услуги, следващият въпрос е дали страната може да започне да създава собствени глобални продукти и брандове.

Инициативата 50 Best Products from Bulgaria ще се опита да покаже кои са компаниите, които вече са направили тази крачка.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !