Ресторантьорският сектор в България премина през едно от най-тежките изпитания в своята история по време на пандемията, но данните показват впечатляващо възстановяване. Между 2019 и 2023 г. оборотът на бранша нараства със 72.7%, произведената продукция с 85.6%, а добавената стойност се удвоява. В същото време обаче секторът губи близо 2800 предприятия и продължава да страда от остър недостиг на кадри.

Това показва анализ на Българската стопанска камара и Сдружението на заведенията в България.

Над 105 хил. души работят в ресторантьорството

Преди пандемията ресторантьорството е сред най-големите работодатели в сферата на услугите. През 2019 г. в сектора работят над 105 хил. души в повече от 22 хил. предприятия.

Ресторантьорството формира около 1.2% от продукцията на всички нефинансови предприятия в страната и представлява между 4% и 5% от всички активни компании в реалната икономика.

Секторът е концентриран основно в София, Пловдив, Варна и Бургас. Над 60% от предприятията с поне трима служители са регистрирани именно в тези четири области.

Пандемията заличи близо 2800 компании

Най-тежкият удар идва през 2020 г., когато локдауните и ограниченията заради COVID-19 водят до масови затваряния на заведения.

За периода 2019 – 2023 г. броят на предприятията в ресторантьорството намалява с 2800, или 12.8%.

Най-голям спад е отчетен в:

  • София-град – минус 398 предприятия (-8.6%)
  • Бургас – минус 304 предприятия (-12%)
  • Пловдив – минус 276 предприятия (-13.7%)

Докато ресторантьорството все още не успява да се върне до предпандемичните си нива, общият брой на нефинансовите предприятия в България нараства с 10.3% за същия период и достига 462 800 компании.

Оборотът достига рекордни нива

След драматичния спад през 2020 г. секторът реализира едно от най-бързите възстановявания в икономиката.

Само за пет години:

  • произведената продукция нараства с 1.99 млрд. лв. (+85.6%)
  • оборотът се увеличава с 2.43 млрд. лв. (+72.7%)
  • добавената стойност по факторни разходи се покачва от около 1.03 млрд. лв. до почти 2.18 млрд. лв.
  • През кризисната 2020 г. произведената продукция пада с около 22%, а оборотът – с приблизително 23%.

Още през 2021 г. обаче секторът не само компенсира загубите, но и надминава нивата отпреди пандемията. През 2022 и 2023 г. растежът продължава, подкрепен от възстановяването на туризма и високата инфлация, която увеличава цените в заведенията.

За сравнение, в цялата нефинансова икономика произведената продукция нараства с 48.8%, а оборотът – с 56%, което означава, че ресторантьорството расте значително по-бързо от средното за бизнеса.

Българите харчат все повече за хранене навън

Променя се и потребителското поведение.

По данни на Евростат разходите на българските домакинства за заведения за хранене се увеличават от 260 евро на човек през 2019 г. до 400 евро през 2023 г.

Това представлява ръст от близо 54% само за четири години и нарежда храненето навън сред най-бързо растящите пера в семейните бюджети.

Инвестициите растат въпреки кризите

Въпреки несигурната среда ресторантьорският сектор продължава да инвестира активно.

Разходите за дълготрайни материални активи нарастват от 167.7 млн. лв. през 2019 г. до 287 млн. лв. през 2023 г., което представлява ръст от над 71%.

Това е по-бързо увеличение от средното за нефинансовата икономика, където капиталовите инвестиции се увеличават с 53.2%.

Чуждестранните инвестиции обаче остават ограничени. Те нарастват от 46.3 млн. евро през 2019 г. до 57.4 млн. евро през 2023 г., или с едва 24%.

Най-големият проблем остава липсата на кадри

След пандемията секторът се сблъсква с ново предизвикателство – недостигът на работна ръка.

Хиляди служители напускат бранша по време на кризата, а днес ресторантите изпитват сериозен недостиг на готвачи, сервитьори и помощен персонал.

Все по-често работодателите разчитат на кадри от държави като Украйна, Непал, Киргизстан и Виетнам. Законодателството обаче ограничава дела на работниците извън ЕС до 35% за малките и средните предприятия и до 20% за по-големите компании.

Допълнителен натиск оказват растящите цени на храните, енергията и наемите, както и засилващата се конкуренция в големите градове.

Сектор с потенциал за нов растеж

Въпреки трудностите перспективите пред ресторантьорството остават положителни.

Възстановяването на международния туризъм, нарастващото потребление и все по-големият интерес към българската кухня и кулинарния туризъм създават предпоставки за нов растеж.

Данните показват, че след най-тежката криза в историята си ресторантьорският бранш не просто се възстановява, а вече генерира по-високи обороти, повече добавена стойност и повече инвестиции от периода преди пандемията. Основното предизвикателство пред сектора остава едно – намирането на хора, които да обслужат това растящо търсене.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !