• На 16 юли 1872 г. е роден Роалд Амундсен – норвежкият полярен изследовател, който влиза в историята като първия човек, достигнал Южния полюс.
  • Той е и първият мореплавател, преминал през Северозападния проход.
  • Неговият живот е белязан от смели експедиции, драматично съперничество и трагичен край в опит да спаси свой колега.

На 16 юли 1872 г. в Броге, близо до Осло, се ражда норвежкият откривател Роалд Амундсен – една от най-великите фигури в историята на полярните изследвания. Неговото име остава завинаги свързано с покоряването на най-суровите кътчета на планетата.

Роалд е четвъртият син в семейството на Йенс Амундсен и Хана Салквист. Майка му не иска той да се впуска в морската търговия, традиционна за фамилията, като го насърчава да стане лекар - обещание, което Амундсен спазва до смъртта ѝ, когато е на 21 години. 

Малко след това той незабавно напуска университета и се посвещава на живота в морето. 

През 1897 г. той е помощник-капитан в белгийска експедиция, която първа в историята зимува в Антарктида. През 1903 г. управлява 47-тонния кораб Gjöa през Северозападния проход и около канадския бряг, с което се превръща в първия морски навигатор, извършил коварното пътуване. 

Амундсен планира да бъде и първия човек, достигнал Северния полюс, като се кани да организира пътешествието си през 1909 г., когато научава, че американецът Робърт Пири вече е постигнал този подвиг.

Въпреки това, Амундсен завършва подготовката си и през юни 1910 г. вместо към Арктика, отплава за Антарктида, накъдето се отправя и английският изследовател Робърт Скот с цел да достигне Южния полюс. 

Голямата полярна надпревара

В началото на 1911 г. Амундсен акостира в Залива на китовете на Антарктида и организира базов лагер на 96 километра по-близо до полюса от Скот. През октомври и двамата изследователи се отправят на своите експедици, като Амундсен използва кучешки впряг, а Скот - сибирски моторни шейни, сибирски понита и кучета. 

На 14 декември 1911 г. експедицията на Амундсен печели състезанието до полюса и се завръща безопасно в базовия лагер в края на януари.

Експедицията на Скот обаче няма подобен късмет. Моторните шейни се повреждат, налага се понитата да бъдат застреляни, а кучешките впрягове са изпратени обратно в лагера, докато Скот и четирима от неговите спътници продължават пеша. 

На 18 януари 1912 г. те достигат до полюса, но разбират, че Амундсен ги е изпреварил с повече от месец. Метеорологичните условия по време на завръщането на мисията на Скот са изключително лоши. 

Двама от членовете на неговата експедиция загиват още по пътя, а след това мощна буря хваща в капан Скот и другите двама оцелели в палатката им само на 18 километра от базовия им лагер. Замръзналото тяло на Скот е открито по-късно същата година.

Полет над Северния полюс

След историческото си антарктическо пътуване Амундсен създава успешен корабен бизнес. По-късно прави опити да се превърне в първия изследовател, прелетял над Северния полюс. 

През 1925 г. със самолет той достига на 240 километра от целта. През 1926 г. преминава над Северния полюс с дирижабъл само три дни, след като американският изследовател Ричард Бърд успява да го направи със самолет. 

През 1996 г. е намерен дневник, който Бърд води по време на полета и в който предполага, че се е върнал, достигайки на малко над 200 километра от целта си поради изтичане на масло.

Според тази информация, се оказва, че експедицията на дирижабъла на Амундсен, всъщност, е извършила първия полет над Северния полюс.

През 1928 г. изследователят губи живота си, докато се опитва да спаси свой колега, чийто дирижабъл се разбива в морето близо до Шпицберген, Норвегия.

Наследството на Амундсен 

Заради многобройните постижения на Амундсен в полярните изследвания, много места в Арктическия полярен кръг и Антарктида са кръстени на него. 

Станцията на Южния полюс Амундсен-Скот, управлявана от Антарктическата програма на Съединените щати, е кръстена съвместно в чест на Амундсен и неговия британски съперник Робърт Скот. 

Името на Амундсен стига и до Луната. Кратерът Амундсен е кръстен на него, а ръбът му се разглежда от НАСА като потенциално място за кацане на лунния апарат Artemis III. Очаква се това да бъде първата пилотирана мисия до Луната от над 50 години насам. 

Първоначалните планове бяха за старт на Artemis III около средата на 2027 г., но мисията беше отложена. Планира се тя да продължи около 30 дни, като четиримата астронавти ще стигнат до спъника на Земята с кораба Orion, изстрелян от ракетата Space Launch System (SLS).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google