Стивън Грифит доскоро работи по 80 часа на седмица. Той обаче е разочарован от бюрокрацията и непрекъснатите срещи по работа, като в същото време жадува да прекарва повече време със семейството си.

Така през 2021 г. напуска добри платената си практика в болница в Канзас Сити, Мисури, и решава да работи по-малко.

Сега неврохирургът отделя между половината и две трети от предишното си работно време, като получава временни задачи чрез агенция за медицински персонал и понякога пътува чак до Орегон. Той все още е лекар и все още лекува хора.

Но също така ходи на сутрешен джогинг със съпругата си, води децата си на уроци по музика и през последните месеци си е взел повече ваканции, отколкото през всичките години от предишния си живот като лекар в болница.

„Времето е валута. Отминаха дните, в които се задължавате пред работодателя да бъдете на разположение точно толкова дълго, колкото ви каже", казва 47-годишният американец. 

Изглежда обаче, че все повече хора от най-различни сектори са съгласни с тази теза. Те преразглеждат връзката си с работата, правят оценка на времето, което тя поглъща и правят промени, пише The Wall Street Journal. 

През февруари 2023 г. 21.9 милиона американци са работили доброволно на непълен работен ден спрямо 20.7 милиона през предходната година.

Участниците в експеримент с четиридневна работна седмица в Обединеното кралство пък казват, че няма достатъчно пари, които да ги накарат да се върнат към предишния си работен режим. 

Това обаче води до друг фундаментален въпрос - по-добре ли живеят хората, ако работят по-малко?

„Имате чувството, че сте поели контрол над живота си. Виждате работата като част от живота си, а не като център“, казва Кевин Ричардсън, който работи около 25 часа от понеделник до четвъртък за малка творческа агенция. 

Ричардсън се прехвърля към работата на свободна практика на непълен работен ден миналата година по идея на своята съпруга Линдзи Кинг, която преди това е ограничила работните си ангажименти до 15-20 часа на седмица.

Освободени от разходите и стреса от намирането на платена грижа за децата, те успяват да се редуват в грижите за тях. 

Семейството дори се пмести за няколко месеца в Гърция. Линдзи Кинг е категорична, че не би се върнала към пълния работен ден, дори когато децата ѝ пораснат. 

„Има много други неща, които искам да правя с живота си - доброволчество, градинарство и бягане на дълги разстояния", казва тя.

Естествено, картината не е перфектна. Семейството няма достатъчно спестявания, за да си купи къща в Тексас, където е основното им местожителство, и двамата родители разбират, че зависят от "капризите" на организациите, за които работят на свободна практика.

Техните приходи могат да пресъхнат по всяко време.

Може ли всеки да намали работното си време?

За много служители възможността да работят по-малко часове просто не е опция, защото се нуждаят от пари, особено на фона на инфлацията, или защото професията им не го позволява.

Някои от свободно практикуващите, като Кевин Ричардсън, казват, че печелят същите пари, както преди, когато са били заети на пълен работен ден. Но са задължени сами да плащат здравните си осигуровки и не могат да разчитат на някои предимства, като платения отпуск.

Други служители приемат големи съкращения на заплатите, за да преминат към непълно работно време, но след това откриват, че са принудени да отварят лаптопите си в почивния си ден или че пропускат важни фирмени дискусии и промоции.

Отговорът може би се крие в намаляването на работното време в цели организации, казва Брендън Бърчел, професор по социология в университета в Кеймбридж, който изследва как работното време влияе върху психологическото благополучие.

"Хората се нуждаят от работа не само заради парите, но и за да дадат смисъл на дните си, както и да придобият самоуважение", казва той. Но, по думите му, не е нужно това натоварване да е толкова голямо.  

"В бъдеще сигурно ще погледнем назад и ще се чудим защо всички сме работили по пет дни в седмицата", смята проф. Бърчел.

Какво се случва с производителността?

Наемането предимно на работници на непълен работен ден помага на бизнеса за консултации по продажби на Сам Маккена да бъде пъргав и да пести пари.

„Нямаме хора, на които плащаме за 40 часа, когато те се нуждаят само от 20 часа, за да си свършат работата. Не плащаме прекалено високи заплати и не предлагаме някакви впечатляващи бонуси", коментира Маккена.

Въпреки това, кандидатите за работа заливат екипа ѝ със запитвания всеки месец, дори когато компанията няма свободни места. Преди пандемията интерес проявяват най-вече майките, които работят от вкъщи, военните и емигрантите.

Днес Сам Маккена казва, че се чува с високопоставени ръководители в големи компании за консултации и финансови услуги, които жадуват за смислена работа, но искат по-бавно темпо.

Сам Маккена напуска работата си в LinkedIn, за да стартира бизнеса в края на 2019 г., а целта ѝ е да печели поне половината от парите, които получава преди, за половината от отделеното работно време.

„Исках баланс, но клиентите продължаваха да идват", казва тя. Работата бързо се увеличава до 60 часа на седмица, тъй като поддържането на търсенето изисква повече усилия. Според Маккена, свободната практика не винаги означава по-малко работа. 

Някои хора стигат до извода, че дългото работно време носи намаляваща възвръщаемост.  

Инженерът по околна среда Меган Нейдерхизер си спомня как се е мотаела до охладителя за вода, разговаряйки с колеги. Сега, работейки 30 часа седмично, но стремейки се към същите цели за приходи, като колегите си на пълен работен ден, тя отбелязва всеки час за конкретни цели и не губи времето на екипа си от 40 души с излишни срещи.

Петъците са за уроци по йога и игра с децата ѝ, което ѝ дава време да мисли и да се отпусне. Тя твърди, че сега има по-добри идеи и по-добро отношение към понеделниците. 

„Просто съм убедена“, казва тя, „че това е най-доброто ми представяне.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !