Все повече хора в България се интересуват от лични финанси и финансовата грамотност е много по-висока, отколкото беше преди 10 години. Все още обаче има много какво да се желае.

Това заяви в рубриката "Портфейл" в ефира на Дарик радио Преслав Китипов, член на Управителния съвет на Института на дипломираните финансови консултанти.

"Би било добре финансовото образование да започва още в училището, вероятно в гимназията, тъй като все пак се работи с терминология, която е хубаво да бъде разбрана и поднесена на един "човешки" език.

Защото когато един човек навърши пълнолетие, тъй може да разписва всякакви документи и може да се изкуши да използва неподходящи финансови продукти, например високолихвен кредит, с който след това да се чуди какво да прави", коментира Китипов. 

Когато става въпрос за управлението на личните финанси, ключовият въпрос трябва да е фокусиран не върху това, което вече ни се е случило или върху средствата, които вече сме загубили, например заради инфлацията, а върху това, което предстои. 

Той даде пример с безрискови инвестиции, като облигациите, които до този момент не са били атрактивни заради отрицателните лихвени проценти. Оттук нататък обаче се очаква те да носят по-висока доходност заради затягането на паричната политика на централните банки по света и увеличаването на лихвените проценти.

По думите му облигации, като германските, с доходност от 2.3%, зад които стои най-голямата европейска икономика, са удачна възможност за много инвеститори да "заключат" парите си за определен период от време. 

"Разумният период обаче зависи от личните цели и рисковия профил на самия инвеститор или семейството. Например, ако смятате, че парите, които ще инвестирате, могат да ви потрябват след две или три години, можете да изберете книжа с по-кратък матуритет.

Но ако очаквате, че средствата могат да ви потрябват, в никакъв случай не ги инвестирайте в рискови активи, защото ако се наложи да ги обърнете "в кеш", може да се окаже, че този актив е на ценови нива, които не ви устройват", обясни Китипов. 

Той обясни, че е хубаво едно домакинство да има финансов "буфер", предвиден за спешни и неотложни разходи, който се равнява приблизително на шест месечни заплати. За тези средства дори и банковият депозит е подходяща алтернатива, тъй като е гарантиран и може във всеки един момент да бъде изтеглен.

Но всички допълнителни спестявания над този праг трябва да бъдат инвестирани в различни активи, ако целта е запазването на тяхната покупатателна способност. 

На въпрос кога е добре да започнем да мислим за допълнително пенсионно осигуряване, Китипов отговори, че "най-подходящият момент е вчера". 

"Изключително малък процент от населението се осигурява в допълнителни доброволни пенсионни фондове, извън двата задължителни - държавния и частния. Но когато и да започнем, би било добре.

Европа също е помислила за това, тъй като в Европейския съюз предстои да се въведе паневропейски пенсионен инвестиционен продукт, който ще предлага именно такава опция за доброволно осигуряване. Смисълът ѝ е да може да се пренася в различните държави от общността, независимо от това къде живее или работи осигуряващото се лице". 

Преслав Китипов каза още, че Институтът на дипломираните финансови консултанти, заедно с други неправителствени организации, работи за повишаването на финансовата култура, включително и лицензирането на професията личен финансов консултант. 

"Това е дейност с много по-различен профил от инвестиционния консултант, който може да даде препоръка за конкретна инвестиция. Но работата му започва чак след като личния финансов консултат е изследвал цялата "картина" и профила на съответния инвеститор, така че той да може ясно да определи собствените си цели и възможности", обясни Китипов. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !