• Концепцията за "15-минутен град", където всичко необходимо е на кратко пешеходно разстояние, набира популярност като решение на проблемите с трафика и влошеното качество на живот в Гърция.
  • Експертът по градско планиране Космас Анагностопулос обяснява как този модел може да бъде приложен в Атина и други градове, но и какви са предизвикателствата пред него.

В не толкова далечното минало животът в гръцките градове, включително в столицата Атина, е бил значително по-лесен. Всичко необходимо се е намирало на пешеходно разстояние: пазарът, училището, църквата, аптеката, кафенето, парковете и дори много общински услуги.

Днес обаче достигането до което и да е от тези места често означава безкрайни часове, прекарани в автомобил, заседнал в задръстване, или в претъпкан автобус, чийто маршрут отнема двойно повече време заради незаконно паркираните коли по главните улици.

Ако някой все пак реши да ходи пеша, особено в Атина, се сблъсква с изтощителна полоса с препятствия – от превозни средства, спрели на тротоарите, до опасни отворени шахти и маси на заведения, заемащи почти всяко свободно пространство.

Тази тъжна реалност е ежедневие за много гръцки градове. Именно нея се опитва да промени сравнително новата концепция за градско планиране, известна като „15-минутния град“.

За да разбере дали тя е реалистично приложима в Гърция, международното издание на гръцката медия TO BHMA разговаря с експерта по пространствено планиране и мобилност Космас Анагностопулос, основател на CIVINET Гърция-Кипър.

Какво представлява „15-минутният град“?

Идеята е проста: ежедневието ви не трябва да зависи от автомобил. В основата си концепцията, разработена и популяризирана през 2010-те години от френско-колумбийския урбанист и професор от Сорбоната Карлос Морено, цели основните градски функции да са близо до местата, където хората живеят.

„На практика в „15-минутен град“ не са ви необходими повече от 15 минути, за да свършите по-голямата част от ежедневните си задължения, независимо дали ходите пеша, карате колело, използвате микромобилност или обществен транспорт“, обяснява Анагностопулос.

Това изисква град, в който домовете, работните места, магазините и услугите са разпределени така, че да благоприятстват кратките пътувания. Концепцията придоби още по-голяма популярност по време на пандемията от COVID-19, когато достъпът до близки услуги стана критично важен.

Става въпрос за много повече от транспорт – кварталите с нисък трафик и близки магазини създават по-силни общности, подкрепят местния бизнес и насърчават хората да бъдат по-активни.

Гръцките градове: Завръщане към корените?

През 70-те и началото на 80-те години на миналия век много гръцки градове вече са притежавали характеристиките на 15-минутния град. Бързият икономически растеж, вътрешната миграция и разрастването на градовете обаче променят това, като фокусът се измества към приспособяването към нарастващото население и автомобилите.

Въпреки това Космас Анагностопулос вярва, че голяма част от това първоначално предимство все още съществува.

„Не мисля, че предимството на гръцките градове – тяхната комбинация от земеползване и преобладаването на малки и средни предприятия – е загубено“.

Експертът обаче вижда нарастващ натиск от това, което нарича „голям капитал“, особено чуждестранни инвестиции, които водят до това гражданите постепенно да губят домовете и кварталите си.

Според него са необходими по-силни социални движения, които да окажат натиск върху властите да преосмислят градските си политики.

Котка на ограда на къща в Атина, Гърция; ©Pixabay
Котка на ограда на къща в Атина, Гърция; ©Pixabay

Първи стъпки и успешни примери

Нито един голям град не се е трансформирал напълно, но места като Париж, Барселона, Мелбърн и Милано са внедрили значителни елементи от модела. Анагностопулос посочва Любляна и Севиля като успешни примери за велосипедна инфраструктура и пешеходни зони.

Според него Гърция е особено интересен случай, защото части от градската ѝ структура вече функционират по подобен начин. Община Атина вече стартира своя план „15-минутен отворен квартал“, целящ да подобри достъпността и мобилността.

Солун се смята за ярък пример за модела на близост, като изследване установява, че градът до голяма степен вече възприема концепцията поради компактната си форма.

Предизвикателството в Атина обаче остава. Централната част може да е удобна за пешеходци, но безопасното придвижване е трудно заради паркираните по тротоарите коли, лошо проектираните пространства и постоянните ремонти.

Предизвикателства и критики

Концепцията не е лишена от критики. Едно от основните опасения е, че подобренията могат да повишат цените на имотите и да принудят местните жители да се изнесат – проблем, който вече е актуален в Атина заради разпространението на хотели и имоти за краткосрочен наем.

„Тук държавата трябва да се намеси и да регулира пазара, така че всички граждани да могат да се радват на едно и също качество на живот“, категоричен е Анагностопулос. Той добавя, че страната трябва да се откаже от „монокултурата на туризма“.

Други опасения са свързани с това, че подобренията не достигат до по-бедните квартали, а по време на пандемията се появиха и конспиративни теории, че моделът цели да „затвори“ хората в ограничени зони.

Изборът за бъдещето

За Анагностопулос бъдещето на гръцките градове се свежда до решения, които трябва да се вземат сега. Той задава няколко ключови въпроса:

„Искаме ли безпрепятственото, скъпо и опасно движение на нашите автомобили или безпрепятственото, достъпно и безопасно движение на всички хора по равно, в красиви, тихи и достъпни обществени пространства със зеленина навсякъде?“

Той подчертава, че 15-минутният град не е единична политика, а съвкупност от мерки, които трябва да работят заедно. Националната кампания на CIVINET Гърция-Кипър, наречена ART 2438, определя конкретни действия, които местните власти могат да предприемат, и ще бъде представена на форума CIVITAS в Солун.

„Миризмата на прясно изпрано пране, звукът на чуруликащи птици и децата, играещи по улиците, трябва незабавно да се върнат в градовете, защото те са осезаеми показатели за град, в който си струва да се живее“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !