Отглеждането на деца е трудно, особено в днешния следпандемичен свят. Да отгледа своите три дъщери също не е било лесно, пише в CNBC Естер Войчицки.

Не си приписвам цялата заслуга за техните успехи, но и трите израснаха като завършени хора. Сюзън е главен изпълнителен директор на YouTube, Джанет е лекар, а Ан е съосновател и главен изпълнителен директор на компанията 23andMe. Те успяват да се изкачат до върха в силно конкурентни професии, в които доминират мъжете.

Когато пише книгата си “Как да отглеждаме успели хора,” Естер Войчицки получава много въпроси за различните родителски подходи. Това, което всички искали да знаят, обаче било: “Кой е най-лошият стил на отглеждане на деца?”

Въз основа на нейния опит и направените проучвания, тя смята, че най-токсичен е стилът на т. нар. “родители хеликоптери”.

Какво представлява той?

В този случай родителите постоянно преместват препятствията пред своите деца, така че на тях да не им се налага да се справят с предизвикателства и разочарования.

Тази форма на свръхучастие от страна на родителите лишава децата от власт; вие на практика правите всичко вместо тях и гарантирате задоволяването на всички техни нужди, дори преди да сте разбрали, че имат някаква нужда.

Проучвания показват, че този стил също така пречи на способността на децата да развиват самоконтрол, умения за разрешаване на проблеми, да се справят сами с конфликти и да създават идентичност, която е отделна от тази на техните родители.

Родителите хеликоптери имат най-добри намерения, но резултатите са обратни на това, което искат — те създават деца, които се страхуват да поемат рискове, винаги имат нужда от помощ и на които им липсва креативност.

Мей Мъск, която е приятелка на Войчицки и майка на милиардера Илон Мъск, също се съгласява с вредните ефекти от този тип родителско поведение.

Тя никога не проверявала домашната работа на децата си. Нямала възможност. Тя работела на пет места, за да свързват двата края. Когато се изисквало родителско одобрение за домашната им работа, тя ги карала да се обучават как да я подписват.

“Нямах време, а и това беше тяхна работа”, казва Мей Мъск. 

Това е нещото, от което децата имат нужда днес — да не бъдат контролирани или свръхзакриляни, а да им се позволява да поемат отговорност за собствения си живот. 

Най-важното нещо е да се намира балансът

От друга страна, родителите не трябва да стигат до противоположната крайност. Не може да изпращате децата си да пазаруват сами, когато са на 5 години, или да очаквате да приготвят вечеря, когато са на 10. Давайте им предизвикателства, които са подходящи за възрастта. 

Целта е да ги накарате да се гордеят с работата, която вършат - работа, която е единствено и само тяхна. Те ще изградят умения да бъдат самостоятелни и също така ще се научат да помагат у дома.

Това може да е в кухнята. Научете детето си как да си приготвя само закуска. То може да си сипе мляко и овесени ядки. По-големи деца могат да приготвят бъркани яйца. Или пък може да се научат да правят салата. Много е лесно. Измиват марулята, нарязват домат или авокадо, слагат дресинг и готово!

Ако детето ви никога не е готвило, може би не се чувства способно да сготви нещо без някой да го наглежда. Повечето деца не знаят как да приготвят нещо сами. Войчицки казва, че й се иска да се шегува за това, но всъщност не е така. 

Простичкият ‘трик’ за отглеждането на успели деца

Родителите и учителите могат да направят така, че децата им да мислят самостоятелно, да работят с връстниците си и да изграждат своята самоувереност. 

Войчицки препоръчва следването на принципите Доверие, Уважение, Самостоятелност, Сътрудничество и Любезност:

Доверие: Доверието трябва да започне с нас, родителите. Когато сме уверени в изборите, които правим, можем да се доверим и на децата си да поемат необходимите стъпки в тази посока.

Уважение: Всяко дете има дарба и наша отговорност е да подхранваме тази дарба. Това е обратното на това да казваме на детето кой да бъде, към каква професия да се стреми и как трябва да изглежда животът му.

Самостоятелност: Това се основава силно на доверието и уважението. Наистина самостоятелните деца са способни да се справят с несгоди, неуспехи и скука – все неизбежни аспекти на живота.

Сътрудничество: Сътрудничеството означава да работим заедно като семейство, в класната стая или на работното място. За родителите това означава да насърчават децата да се включват в дискусии, решения и дори в дисциплината.

Любезност: Истинската любезност включва благодарност и прошка, служба към другите и осъзнаване на света извън нас.

Дайте си почивка и спрете да следите децата си. Позволете им да помагат и да водят. Те ще го оценят, ще станат по-самостоятелни и ще вярват в себе си.

Започнете, като позволявате на децата си да вземат сами решения за това какво искат да правят през уикенда, а може би дори да планират нещо за цялото семейство. Представете си колко силни биха се почувствали.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !