Тази история е доказателство, че не всички създатели на съдържание в Instagram мечтаят да станат инфлуенсъри. Такъв е случаят с Foody – платформата, която цели да намали хранителните отпадъци в България, основана от Сиси Симеонова и нейната сестра. Историята започва преди почти десетилетие, с един инстаграм блог и желанието на двете да се споделят кулинарните си преживявания и най-интересните места от гастрономическата екосистема на града.

„Започнахме със Sofia2Go, страница в Instagram, която създадохме с моята сестра след завръщането ни от програма по Еразъм в Португалия“, разказва Сиси.

Там откриват, че гастрономията е тяхната страст, и решават да споделят любимите си места с хората в социалните мрежи. Пандемията от 2019–2020 г. обаче променя гледната точка на много хора, включително и тяхната.

„Запитахме се дали сме доволни само с корпоративната си кариера или искаме да направим нещо по-значимо за обществото и природата.“

dbr.bg-image

Тя казва, че никога в плановете ѝ не е било да стане инфлуенсър.

"Исках да имам позитивно въздейстиве, която със сигурност и много инфлуенсъри имат и го използват и за хубави каузи, което е чудесно, но чисто като професионалист с бизнес профил ме влечеше да създадем продукт - нещо, което се развиа и има бъдеще", казва тя. 

Сиси Симеонова забелязва и как повечето инстаграм канали растат до определн момент и залязват или остават на това ниво, което при нейния продукт. 

От блог към бизнес

Сиси има инженерно образование и опит в швейцарска компания, но желанието да остави позитивен отпечатък я подтиква да превърне идеята в реален продукт. Така се ражда Foody, платформа за продажба на напълно годна храна, която иначе щеше да бъде изхвърлена в края на деня. Този тип приложения позволяват на бизнесите да предлагат останалите си продукти, които не могат да продават на следващия ден на по-ниска цена. Вдъхновение идва и от решения в Швеция и Дания, които адаптират за българския пазар.

„Искахме не просто да предлагаме храна, а и да работим за културата на намаляване на отпадъците. Проблемът с разхищението беше видим, но никой не говореше за него системно“, обяснява тя. "Според данни на Евростат, в България се разхищават над 670 хил. тона храна годишно, като над 60% идват от домакинствата".

Първи стъпки и реални предизвикателства

Първите стъпки към стартирането на Foody са съпътствани от редица трудности.

„Обикаляхме лично, започнахме с шест заведения на Оборище. Тя бяха пионери, защото повярваха в идеята на един стартъп“, казва Сиси Симеонова.

И до днес най-вече заведенията в Центъра избират да участват в инициативата. 

Техническият екип, който стартира платформата, също преминава през сериозни предизвикателства, но ранните грешки се оказват полезни за изграждането на системата. Те взимат решение и за присъединяване на нов коосновател, който се занимава с технологиите. 

"Каквото можеше да се обърка технически, се обърка", си спомня тя за началото. 

"Още първия ден едно от заведенията беше пуснало 20 баници. Ние се чудехме какво ще ги правим. Все още търсехме купувачи, а се изсипа много храна. Това стана, защото явно е имало нуждата."

През това време много заведения в София отварят и след това затварят... 

"Кулинарната сцена в София се променя. Нещата станаха доста по-гурме. Има вече доста повече а-ла-кард ресторанти, които имат определн брой ястия и са предвидили продуктите си. Zero Waste влиза и в кухните като вече има места, които измислят интересни рецепти и с обелки. Не обхваща всички, но виждаме позитивен тренд." 

Потребителите също играят важна роля.

„Нашите най-лоялни клиенти често са тези, при които имало проблем с поръчката. Когато успееш да покажеш, че се стараеш и искаш да се поправиш, се изгражда доверие“, добавя тя.

Платформата работи както с малки заведения и пекарни, така и с големи компании, които търсят устойчиви решения за храната в офисите си.

С времето обаче откриват, че много големи технологични компании поръчват храна - под формата на закуски, сладкиши, плодове, след COVID-19, за да привлекат отново хората в офиса. Решават да променят леко бизнес модела, защото допирът до толкова много партньори им дава възможност да помогнат на тези бизнес, които имат ESG стратегии. По този начин се отваря и нова ниша пред компанията. 

Най-трудни пък остават хотелите, които по нейни думи понасят огромни финансови загуби от закуски на блок маса и ол инклузив, които по-рядко си признават, че имат проблем.

Образование и култура на устойчивост

Освен платформата, Foody стартира и образователни инициативи – обучения, кулинарни курсове и дискусии, които целят да променят навиците на хората.

„Да посееш малките семенца в хората е най-важното. И когато след години виждаш резултата, осъзнаваш смисъла“, споделя Сиси. Тези програми включват практични съвети за минимизиране на разхищението на храна у дома, в офиса и по време на събития.

Сиси отбелязва, че промяната на културата на обществото е най-трудната задача, но и най-значимата.

„Дори в големите компании, които вече имат еко-политики, виждаме постепенна промяна. Най-важното е инициативата да идва от хората отвътре, а не просто да е "грийнуошинг“, казва тя.

Тя казва, че до момента нямат опит с компания, която просто казва, че работи за зелените политики, но всъщност не вярва в тях. Често самите корпорации ги разпонзават като партньор в каузата, която вече са открили като своя. 

Foody се развива основно в София, с най-голяма концентрация на партньори в централните райони, но стартира и разширение към Пловдив и Варна. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !