Международното летище Кансай, построено върху два изкуствени острова в залива Осака в Япония, някога е възхвалявано като чудо на инженерството. Сега то потъва в морето.

Аеропортът се бори с проблеми със свлачищата, защото е построен върху мека глина, която не може адекватно да поддържа огромното му тегло.

Това прогресивно потъване заплашва бъдещето на летището, тъй като покачващите се морски води и природните сили бавно дърпат инженерното чудо по-близо до дълбините.

Японското летище беше определено като знаково решение на проблема с пренаселеността – то трябваше да облекчи задръстванията около близкото летище в Осака и се считаше за модел за регионална икономическа конкурентноспособност, когато отвори врати през 1994 г.

Първоначално се очакваше да потъва с близо 4 метра за 50 години, но изпревари тази прогноза, като вече се намира на близо 13 метра под първоначалното си ниво при построяване.

„Когато летище Кансай беше построено, количеството почва за рекултивация беше определено въз основа на необходимото ниво на земята и оценката на слягането в продължение на 50 години след строителството“, казва Юкако Ханда, бивш директор по комуникациите на летищата Кансай, които управляваха изкуствените острови, както и оригиналното летище Осака Итами на континента, пред списание Smithsonian през 2018 г.

Той допълва, че инженерите са изумени от несъответствието между лабораторните прогнози за консолидация на почвата – процесът, при който новодобавените почвени слоеве се втвърдяват в стабилна основа, и много по-бързото слягане, случило се, след като хиляди тонове пълнеж са депозирани в залива.

Миналата година летището е регистрирало 169 774 пристигащи и заминаващи полети и е обслужило 25.9 милиона пътници - малко под пика от 29.4 милиона преди пандемията.

То беше признато за най-доброто летище в света за обработка на багаж, според The ​​Straits Times, като поддържа рекорда без изгубен багаж повече от десетилетие.

Решение за пренаселеността

Кансай е замислено като решение на пренаселеността на международното летище в Осака, обградено от гъсто градско строителство.

Не намирайки място за разширяване на сушата, проектантите избират амбициозен офшорен обект в залива Осака - достатъчно далеч, за да не се смущават местните общности, но и достатъчно близо, за да обслужват региона ефективно.

Това води до осъществяването на инженерния подвиг за изграждане на изкуствени острови върху морско дъно с дълбочина над 18 метра, като са взети предвид сеизмичните рискове за Япония. Пистите са специално проектирани да се огъват по време на земетресения, намалявайки риска от пукнатини и структурни повреди. Проектът струва около 16 млрд. евро.

Летището е построено върху морско дъно, съставено от мека алувиална глина, за която инженерите знаят, че ще се свие под огромната тежест на изкуствените острови. За да ускорят и контролират това очаквано потъване, те инсталират пясъчни дренажи.

Потъването обаче се оказва много по-сериозно от очакваното. До 1990 г. - само три години след началото на строителството, обектът вече е потънал с над 8 метра, далеч над надхвърляйки прогнозата от 5.7 метра.

Въпреки усилията за овладяване на потъването с усъвършенствани техники, силите под повърхността се окават твърде мощни и непредсказуеми. Това драматично ранно потъване разкрива колко крехка, всъщност, е основата на летището.

В същността си, продължаващото потъване на летище Кансай произтича от самата природа на основата му: мека, рохкава глина и тиня под морското дъно, която естествено се компресира под огромна тежест.

Огромната маса, използвана за създаването на изкуствените острови, оказва безмилостен натиск върху тази нестабилна земя, като строителството продължава, преди утайката да се е уталожила напълно, подготвяйки почвата за непрекъснато и неизбежно потъване.

Забавяне на потъването

За да намалят бързото потъване на летището, инженерите инвестират около 130 млн. евро, за да подсилят и издигнат морската стена около него. Те също така инсталират 2.2 милиона вертикални тръби, пълни с пясък, дълбоко в глиненото морско дъно, за да помогнат за оттичане на излишната влага и стабилизиране на земята.

Тези усилия забавиха скоростта на потъване. През 1994 г. това се случваше с повече от 48 см годишно, но до 2008 г. това е спаднало до 7.11 см. До 2023 г. потъването е намаляло до 5.8 см годишно.

Въпреки този напредък, летището остава изложено на риск. Инженерите предупреждават, че части от него могат да попаднат под морското равнище до 2056 г., ако потъването продължи.

Изменението на климата добавя още един слой риск за летището, което вече е уязвимо на штормови вълни и сеизмична активност. През 2018 г. тайфунът Джеби подчерта тези опасности, когато удари залива Осака, наводнявайки пистата и принуждавайки летището да спре операции за две седмици.

Морето наводни една от двете му писти, а силни ветрове блъснаха 2500-тонен танкер в мост, свързващ летището с континента. Около 5000 пътници, блокирани на аеропорта, тогава са транспортирани до континента с лодка, според ежедневника Japan Times.

В отговор властите повдигнаха морската стена около летището с допълнителни 2.7 м, за да издържи на бъдещи наводнения. Въпреки че подобни инженерни решения, внедрени през годините, са спечелили ценно време, битката срещу свличането на земни маси и покачването на морското равнище далеч не е приключила.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !