Наистина се превърна в голяма тема за разговор – и вече сме близо до „главното събитие“, защото Lidl ще отвори първата си кръчма, или ако трябва да сме по-точни - пъб, в следващите седмици.

Има много дискусии около това, което на пръв поглед изглежда като странна идея – да изпиеш халба бира след като си обиколил добре познатия „среден коридор“ в магазина.

Може да звучи като маркетингов трик, но навлизането на веригата в сферата на заведенията всъщност разкрива по-дълбок проблем.

„Принципът на предаване“ (surrender principle)

Северна Ирландия има една от най-строгите системи за издаване на алкохолни лицензи в Европа. Всеки, който иска да отвори кръчма или магазин за алкохол, трябва да купи съществуващ лиценз от друг бизнес, който е затворил.

Този т.нар. „surrender principle“ е оформил този бизнес в Северна Ирландия през последния век – той ограничава новите заведения и вдига цената на лицензите до стотици хиляди паунди.

Новата кръчма на Lidl на стойност около 500 000 паунда, която ще се казва The Middle Ale, поставя нови въпроси дали тези закони трябва да бъдат реформирани.

Пъбът в Дандоналд, източен Белфаст, ще отвори следващия месец и ще побира до 60 клиенти. Тя няма да бъде вътре в магазина, а в отделно помещение до него.

Това е първата кръчма на Lidl, но процесът до откриването ѝ не е бил лесен.

Как се стига до това решение

Ситуацията се свежда до две правила: ограничен брой лицензи и т.нар. „тест за недостатъчност“ (inadequacy test).

Първоначално Lidl е искал да продава алкохол от магазина си в Дандоналд, но законът позволява нов лиценз само ако бъде „предаден“ от затворен бизнес и ако се докаже, че районът не е достатъчно обслужен.

Lidl купува лиценз от затворена кръчма, но съдът решава, че в района вече има достатъчно магазини за алкохол и така компанията не успява да отговори на първото изискване.

След това променя стратегията си.

Вместо да твърди, че има недостиг на магазини за алкохол, Lidl започва да твърди, че има недостиг на кръчми, което им позволява да използват същия лиценз, но вече за откриване на заведение и продажба на алкохол за консумация на място.

Един век история

Отварянето на тази кръчма е резултат от закон, съществуващ повече от 100 години.

През 1923 г. в Северна Ирландия е приет Закон за алкохола, който въвежда по-строги правила от тези в останалата част на Ирландия, с цел ограничаване на високата консумация на алкохол.

Тогава се въвежда именно „принципът на предаване“ – за да се отвори една нова кръчма, трябва да затворят две.

С времето правилата са леко облекчени, но този принцип остава и до днес.

Това прави Северна Ирландия различна от останалата част на Великобритания и Ирландия, където откриването на кръчма или магазин за алкохол е по-лесно и по-евтино.

Прегледът „Stirling“

Миналата година министърът по общностите Гордън Лайънс отхвърля няколко предложения за промяна на закона за алкохолните лицензи, препоръчани от независим доклад.

Докладът, изготвен от учени от Университета на Стерлинг и струвал 478 000 паунда, заключава, че сегашните правила ограничават конкуренцията и възпрепятстват иновациите.

Той препоръчва реформа на „принципа на предаване“, който е най-спорната част от системата.

Но правителството предупреждава, че подобни промени могат да имат „непредвидени последици“ за икономическата устойчивост на сектора.

Защо има съпротива?

Публичаните (собственици на кръчми) твърдят, че са платили огромни суми за лицензите си и че те са част от стойността на бизнеса им.

Ако правилата се променят рязко, стойността на тези лицензи може да се срине, което би засегнало кредитите и инвестициите им.

За много собственици лицензът е и вид „пенсионен актив“ – нещо, което могат да продадат при пенсиониране.

Какво следва

Диджей и активист за нощния живот Холи Лестър вече е завела съдебен иск срещу решението на министерството да отхвърли препоръките за реформа.

Тя твърди, че настоящата система прави почти невъзможно отварянето на нови заведения и задушава нощната икономика.

Според Министерството по общностите обаче делото все още е в ход и не е редно да се коментира.

Кръчмата на Lidl не е просто любопитна маркетингова идея. Тя е пример за това как специфичните закони в Северна Ирландия определят кой може да отваря заведения – и на каква цена.

Дали системата трябва да се запази или да се модернизира, остава спорен въпрос. Но едно е ясно: тази „супермаркет-кръчма“ съществува единствено заради уникална регулаторна рамка, каквато няма никъде другаде във Великобритания или Ирландия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !