70 тира по-малко сол и захар: Как Lidl променя храненето на българите

За шест години Lidl България е намалила добавената захар в продуктите си собствена марка с 1585 тона, а солта – с 97 тона.
Инициативата е част от политиката на компанията за осъзнато хранене и обхваща над 600 артикула, чиито рецепти са оптимизирани.
Усилията идват на фона на данни, че българинът консумира над два пъти повече сол от препоръчителното, а страната е на първо място в ЕС по сърдечно-съдова смъртност.

Клиентите на Lidl в България са консумирали 1585 тона по-малко добавена захар и 97 тона по-малко добавена сол чрез продуктите собствена марка на веригата.

Данните, съобщени от компанията, обхващат периода от 2018 г. до 2024 г. Внушителните количества се равняват на 66 тира по-малко захар и 4 тира по-малко сол в ежедневното хранене на потребителите.

Тези резултати са част от дългосрочната Политика за осъзнато хранене на Lidl. В рамките на тази стратегия за шест години компанията е оптимизирала рецептите на над 600 продукта собствена марка чрез постепенно намаляване на съдържанието на добавена захар и сол, което представлява около една четвърт от асортимента ѝ.

Представяне на резултатите от Политиката за осъзнато хранене на Lidl; ©Лидл България

По-здравословно, но със същия вкус

Стратегията на компанията е насочена към постепенни, но постоянни подобрения в продуктите, които хората купуват ежедневно. Основната цел е хранителният им профил да се подобрява, без това да се отразява на вкуса, качеството и срока на годност.

„Оптимизацията на рецептите се извършва последователно, продукт по продукт, в тясно технологично партньорство с производителите“, разказа управителят „Стоково снабдяване“ в Лидл България Драгомир Илиев.

"Процесът включва множество лабораторни изследвания, за да се гарантира, че дори с по-малко сол или захар, продуктите запазват своите характеристики."

Осъзнатото хранене във фокуса на мащабна кампания на Лидл у нас

Фокус върху хляба и колбасите

Хлебните изделия и месните продукти са две от категориите с най-голям принос към дневния прием на сол. Поради тази причина работата по техните рецепти е непрекъснат процес.

„Ние не просто изискваме по-малко сол, а реално помагаме на българските производители да модернизират технологичните си процеси“, посочи старши експертът в отдел „Стоково снабдяване“ Калоян Михов.

"Намаляването става постепенно, за да може клиентът да свикне с промяната, без да усети рязка разлика във вкуса."

Част от постигнатите резултати при хляба са:

Традиционен бял хляб: 30% намаление на солта
Хляб със семена: 16.7% намаление на солта
Багета: 12.5% намаление на солта
Пърленка: 10% намаление на солта

Наред с редуцирането на солта, компанията работи и за влагането на повече пълнозърнести съставки и фибри. До 2030 г. Лидл България си поставя за цел да увеличи дела на пълнозърнестите храни в зърнената си гама до 15% спрямо базовата 2023 г.

При колбасите веригата следва стриктна политика за продукти собствена марка без механично отделено месо (МОМ) – суровина, която често налага използването на повече добавки. Фокусът е върху постигането на т.нар. „чист етикет“ (Clean Label) чрез оптимизиране на рецептите.

„Предизвикателството е да се намери идеалният баланс между по-чист състав, по-малко сол, безопасност, срок на годност и отличен вкус. Процесът изисква време и прецизност, за да отговорим на високите очаквания на клиентите ни към качеството на продуктите“, разказа Любен Стойчев, ръководител на отдел „Месо и месни продукти“ в Лидл България.

"В продуктите собствена марка не се използват овкусители като мононатриев глутамат, а изкуствени оцветители като кармин са заменени с естествени алтернативи, например сок от червено цвекло. Като пример, само от един артикул – кренвирши от свинско месо, за една година са спестени 406 кг сол, а при сушеницата – 300 кг по-малко сол и 52 кг по-малко захар."

Тревожната статистика за България

Инициативата на търговската верига идва на фона на тревожни данни за консумацията на сол и захар в страната. Според кардиологични проучвания българинът консумира средно 10–12 грама сол на ден, което е над два пъти повече от препоръчания от Световната здравна организация (СЗО) максимум от 5 грама. При захарта ситуацията е сходна – докато СЗО препоръчва годишен прием от около 9 кг, средният европеец консумира 37 кг.

Най-актуалните епидемиологични доклади за 2025/2026 г. очертават критична връзка между храненето и сърдечното здраве. България продължава да заема първо място в Европейския съюз по сърдечно-съдова смъртност, като тези заболявания са причина за 60.7% от всички смъртни случаи в страната.

Мащабни мета-анализи доказват, че всеки допълнителен 1 грам натрий над нормата повишава систолното кръвно налягане с 0.60 mmHg, а общият риск от сърдечно-съдови инциденти и инсулт скача съответно с 4% и 6%.

Официалните доклади на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) отчитат спад в купуването на пакетирана захар, но консумацията на захарни и шоколадови изделия остава критично висока.

Европейското дружество по кардиология (ESC) дори предупреди лекарите активно да разпитват пациентите си за приема на ултрапреработени храни, в които солта и захарта често са „скрити“ като консерванти и овкусители.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !