Каратът е единица, която се използва за измерване на теглото на диамантите и други скъпоценни камъни, както и за чистотата на ценните метали.

При металите каратът е мярка за съдържанието на основния метал в златни и платинови сплави. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал, тоест 24-каратовото злато е "чисто" почти на 100%, 12-каратовото е с чистота 50% и т.н.

При диамантите каратите нямат нищо общо с чистотата или качеството. Те показват единствено теглото на камъка, като един карат е равен на 0.2 грама.

Откъде обаче идва името на мерната единица и защо точно тя е избрана за тази цел? 

Семената на рожкова тежат точно по 0.2 грама. Снимка: Wikipedia
Семената на рожкова тежат точно по 0.2 грама. Снимка: Wikipedia

Древните гърци са открили, че семената на вечнозеленото растение рожков (Ceratonia siligua) винаги са с еднакво тегло (около 0.2 грама) и затова го използвали за измерване на теглото на благородните метали.

Те често търгували и преговаряли с арабите, които за първи път чули от гърците думата "карати". Тя навлиза в английския език в средата на 15-и век и произлиза от френската дума "carat", която на свой ред е взета от италианската "carato".

Според повечето историци и лингвисти обаче, коренът ѝ почти със сигурност произлиза от арабското "qīrāṭ", което пък идва от гръцкото "kerátion" - семе от рожков.

Във времената на Древна Елада и на Римската империя каратът се използвал като единица за тегло, но по-късно бил приспособен и към измерването на чистотата на златото и платината. 

През 309 г. след Новата ера римският император Константин I започва да сече нова златна монета солид, която представлява 1/72 либра злато, равно на маса от 24 силикви, където всяка силиква (или карат) е 1 ⁄1728 от либрата.

Смята се, че това е първата мярка за стойността на карата, измерена в злато. 

Ранните златари и занаятчии разработили методи за определяне на чистотата на златото чрез смесването му с други метали, като сребро, мед или цинк. Този процес помага за създаването на златни сплави с различни цветове и твърдост, подходящи за различни приложения.

През Средновековието семената от рожков се превръщат в стандарт за претегляне на скъпоценни камъни, особено в района на Средиземноморието. Търговците използвали тези семена за балансиране на везните и теглото на един карат било установено като еквивалентно на теглото на едно семе от рожков. 

През 19-и век, с появата на метричната система, каратът е стандартизиран. През 1907 г. Международният съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) официално дефинира карата като 200 милиграма (0.2 грама).

Днес каратът е общопризнат като единица за тегло за скъпоценните камъни и се използва в бижутерската индустрия по целия свят.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !