В условията на глобална технологична трансформация, геополитическа несигурност и все по-остра конкуренция за таланти, България продължава да затвърждава позициите си като предпочитана дестинация за високотехнологични услуги и развойна дейност на Балканите. Това е основният извод от годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2024 г., представен на традиционното годишно събитие.

Докладът, който анализира 833 компании от сектора, от години служи не само като барометър за състоянието на индустрията, но и като инструмент за позициониране на страната пред международни инвеститори. Данните от него се използват активно както от институции, така и от бизнеса в разговори за нови инвестиции и разширяване на дейността в България.

Заплати и разходи: ръст, воден от квалификацията

Един от най-ясните индикатори за промяната в структурата на сектора е динамиката на трудовите разходи. През 2024 г. те нарастват с 11.3% на годишна база и достигат общ обем от 3.624 млрд. евро, спрямо около 3 млрд. евро година по-рано. Средният годишен разход за служител достига 34 375 евро, като в най-високотехнологичните сегменти нивата са значително над средните.

Най-силен ръст се отчита при научноизследователската и развойна дейност – 47.2% увеличение на годишните трудови разходи. Това е едновременно позитивен сигнал и предизвикателство: индустрията привлича все по-квалифицирани специалисти, но се изправя пред ограничено предлагане на кадри.

По думи на Йордан Гинев, председател на AIBEST, у нас няма масови съкращения на голям брой хора. Въпреки че на пазара има кадри, намирането на работа за тях става все по-трудно. В същото време хората от високия сегмент – с управленски опит, с висока технологична експертиза и иновативни умения, които отговарят на специфичните изисквания – са тези, чиято стойност на пазара продължава да нараства.

"Заплатите в сектора ще растат по-бавно в общ план. Но за определени групи специалисти възнагражденията ще нарастват значително по-бързо от средните нива", разясни Йордан Гинев. 

AIBEST
AIBEST

Според Момчил Василев, управляващ директор на Endevor България, темата за кадрите, за растежа и за тяхната квалификация, особено през погледа на чуждестранните инвеститори, е ключова. Тук ясно се вижда фундаментална промяна – количественият критерий постепенно се заменя с качествен. В глобален план инвестициите се трансформират заедно с технологичните промени, а това води и до промяна в профила на търсените кадри.

В този смисъл и външните инвеститори вече не търсят „армии от хора“. Идеята, че един висококвалифициран специалист може да свърши работата на десетки други, вече не е метафора, а реалност. Тук е и голямото предизвикателство.

"Един "самурай" може да свърши работа, колкото 6 човека", каза Момчил Василев по време на събитието. 

Легендата за качеството на българския технически талант, макар и все по-често наричана „легенда“, все още има силно присъствие на глобално ниво. По негови думи, когато се работи дистанционно с международни инвеститори и компании, това остава сериозен аргумент, който привлича внимание. Само че той вече не е достатъчен, за да доведе до реални инвестиционни решения.

"Целта не е да се самозалъгваме, че сме „най-добрите на Балканите“, защото в глобалната конкуренция за инвестиции Балканите трудно се виждат на картата. Ние се конкурираме с много по-големи и по-видими географии. Именно затова ясно формулираният водещ мотив – качеството на работната сила, авангардният характер на сектора и реалните истории зад тези постижения – е от ключово значение", добави Момчил Василев. 

От аутсорсинг към развойна дейност

Структурата на сектора ясно показва, че България вече е излязла от фазата на „евтина дестинация за изнесени услуги“. Почти половината от анализираните компании – 49.5% – оперират във високотехнологичния сегмент, а 388 компании предоставят изнесени услуги с висока технологична сложност. Най-устойчивата тенденция обаче е ръстът на развойната дейност и R&D функциите – 4% от компаниите вече са пряко свързани с този сегмент, като делът му продължава да се увеличава.

Тази трансформация се отразява и в приходите. През 2024 г. оперативните приходи на сектора нарастват със 7.6% – по-умерен темп спрямо 10.8% година по-рано, но с качествено различен профил. Все по-голяма част от стойността се генерира от дейности с висока добавена стойност, включително софтуерна разработка, анализ на данни и развойна дейност. Делът на R&D сегмента вече достига 18% от пазара.

Изкуственият интелект пренарежда модела

Навлизането на изкуствения интелект и ускорената дигитална трансформация вече не са бъдеща перспектива, а реалност. България запазва стабилното си позициониране като дигитален хъб за софтуерни и AI-базирани услуги, като компаниите все по-често изнасят към страната стратегически функции, а не само оперативни процеси. Въпреки глобалните прогнози за съкращения в индустрията, особено в сегмента на изнесените услуги, в България заетостта продължава да расте. През 2024 г. в сектора работят над 105 000 души – с по-умерен, но устойчив ръст.

AIBEST инфографика
AIBEST инфографика

Образованието – ключовото тясно място

Данните ясно показват, че дългосрочният растеж на сектора ще зависи от образователната система. За последните пет години около 12 000 души са завършили компютърни науки, математика и статистика – брой, който не е достатъчен, за да отговори на нуждите на индустрията в следващото десетилетие. Само през 2024 г. секторът е привлякъл около 11 000 нови специалисти с висше образование, но потенциалът далеч не е изчерпан.

Сред ключовите приоритети се открояват засилването на математическите дисциплини, въвеждането на обучения по изкуствен интелект още в образованието и мащабни програми за преквалификация.

Дългосрочна стратегия и партньорства

AIBEST подчертава необходимостта от предвидимост, прозрачност и дългосрочна стратегия за утвърждаване на България като високотехнологична нация. Според асоциацията високотехнологичната индустрия има потенциала да бъде двигател на трансформацията на цялата икономика, но само ако всички сектори започнат да интегрират технологии и иновации.

Ключови за този процес са инвестициите в образование, стабилната регулаторна среда и активното партньорство между бизнес, държава и администрация. Именно тази комбинация може да превърне отчетения растеж през 2024 г. в устойчиво ускорение през 2025 г. и след това – не просто запазване на нивата, а качествен скок към икономика, базирана на знание, технологии и висока добавена стойност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !