Като се вземат предвид номиналният ръст и инфлацията, реалните почасови заплати в ЕС са намалели с 3% през последните пет години. Ръстът на възнагражденията е по-силен в страните извън еврозоната и в тези с по-ниски нива на заплати.

Брутните почасови възнаграждения в ЕС са се увеличили от 21.5 евро през 2020 г. до 26.2 евро през 2025 г., което представлява ръст от 21.9%. Това обаче не отчита инфлацията.

Потребителските цени на стоките и услугите са се повишили с 25.6% за същия период. В резултат реалните доходи са намалели с 3%, което означава спад в покупателната способност на домакинствата.

Как са се развивали заплатите и инфлацията в Европа през последните пет години? Кои държави печелят и кои губят в реално изражение от 2020 г.?

Сред 30 европейски държави, реалните заплати намаляват в 12, а се увеличават в 18, показват данни на Евростат, базирани на изчисления на Euronews. Данните са за брутни заплати в национална валута.

Лидерите са извън еврозоната

България е категоричният лидер с ръст на реалните заплати от 37.4% между 2020 и 2025 г., когато страната все още не беше част от еврозоната. 

През 2023 г. в България влиза в сила закон, който изисква минималната заплата да бъде поне 50% от средната брутна заплата.

Сърбия (25.4%), Хърватия (21.1%) и Литва (21.1%) също отбелязват ръст над 20%.

Първите три държави не са били част от еврозоната през 2020 г.

Други страни извън еврозоната — Румъния (19.7%), Унгария (18.8%) и Полша (17.8%) — също отбелязват значителен ръст.

В рамките на еврозоната Словения (14.4%), Латвия (10.6%) и Гърция (8.6%) също отбелязват увеличение.

В половината европейски държави реалните заплати се променят в диапазона между -5% и +5%, което показва относително малки колебания.

Всички „големи четири“ икономики отчитат спад

Сред четирите най-големи икономики в ЕС реалните заплати намаляват навсякъде. Италия отчита най-голям спад (-9.2%), следвана от Испания (-5.9%).

Германия (-3.2%) и Франция (-3.3%) са малко под средното за ЕС.

Италия е и страната с най-голям спад в Европа.

Тъй като става дума за брутни заплати, промените в данъците също влияят на реалния доход. По-ниските данъци могат да увеличат нетния доход, а по-високите — да го намалят.

Ефектът „догонване“

За да има реален ръст, увеличението на заплатите трябва да изпреварва инфлацията. Но нивото на заплатите също има значение — това е т.нар. „ефект на догонване“.

България има най-ниските почасови заплати през 2025 г., докато Унгария и Румъния също са сред страните с най-ниски нива.

Икономически е по-лесно една държава да увеличи заплатите си от 5.7 евро през 2020 г. до 10.5 евро през 2025 г., както в България, отколкото Германия да нарасне от 28.6 до 34.5 евро.

Инфлация срещу номинален ръст

Няколко държави отчитат номинален ръст на заплатите над 60% от 2020 г.

Най-големи увеличения има в България (84.2%), Унгария (82.7%) и Румъния (73.1%). Но инфлацията също е висока — съответно 34.1%, 53.7% и 44.6%.

За сравнение, Италия отчита най-нисък номинален ръст (9.5%), следвана от Малта (13.3%) и Франция (14.1%).

Къде се плаща най-много и най-малко?

Към 2025 г. България остава страната с най-ниски заплати — 10.5 евро на час, докато Люксембург е с най-високи — 49.7 евро.

Въпреки че България наваксва, разликата остава значителна.

Като цяло, заплатите са най-високи в Северна и Западна Европа и най-ниски в Източна Европа.

Дори сред големите икономики разликите са съществени — през 2025 г. Германия предлага най-високи почасови заплати (34.5 евро), докато Испания е с най-ниски (19.5 евро).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !