Смятате ли, че сте по-умни от четвъртокласник? Ако може да се вярва на последните актуални проучвания, отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен.

Данните показват, че приблизително една пета от хората на възраст между 16 и 65 години не се представят по-добре на тестове по математика и четене, отколкото би се очаквало от ученик с начално образование.

Резултатите са от проучване, публикувано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват предимно богати държави. Още по-лошото е, че възрастните на много места са станали по-малко грамотни през последните десет години, пише The Economist. 

„Изследването на уменията на възрастните“ на ОИСР се провежда само веднъж на десетилетие. В него участват 160 000 души от 31 държави и региони, които се явяват на кратки тестове по смятане, грамотност и решаване на проблеми.

Те имат за цел да преценят дали имат уменията да се справят с работата си, да участват в гражданския живот и, като цяло, да процъфтяват в реалния свят. 

На практическо ниво, тестовете имат за цел да установят доколко хората могат да разбират прости послания, като предупрежденията на гърба на опаковката на аспирин или да определят колко тапети са необходими, за да покрият площта на една стая.

На по-напреднали нива те изследват способността за извличане на разумни изводи от анализи и диаграми, на които човек може да се натъкне в популярно списание за външна политика, например.  

Финландия може да се зарадва на резултатите, тъй като заема първото място в класацията и в трите области. Жителите на Нидерландия, Норвегия и Япония, които се представят по-добре от средното в дисциплините, също могат да бъдат доволни.

Англия също се изкачва в класирането през десетте години, изминали от последното провеждане на тестовете, благодарение на по-доброто представяне сред младежите. 

За разлика от това, резултатите на САЩ вървят надолу, както и тези на Чили, Италия, Полша и Португалия, където делът на хората с резултати под средната норма е доста висок.

Почти половината от чилийците имат достатъчно лош резултат, за да се класират в последните две категории и по математика, и по четене, в сравнение със само 8% от японците.

За почти всяка страна, чиито резултати по математика са се повишили значително през последните десет години, има друга, която е отбелязала спад на резултата. Що се отнася до грамотността, страните с намаляващи резултати са повече от тези, които са постигнали значителен напредък.

Това е така, въпреки че повече хора завършват средно образование и много повече получават дипломи за висше. Спадовете са концентрирани сред най-нискообразованите, които изглежда имат дори по-ниски резултати, отколкото преди, а в много страни пропастта между най-ниско- и най-висококвалифицираните хора се разширява. 

Увеличената миграция донякъде обяснява данните. Възрастните, за които езикът на проведените тестове не е майчин, обикновено се справят по-зле с езиковите задачи.

Застаряващото население също се явява проблем - данните сочат, че уменията в областта на математиката и грамотността достигат своя връх на около 30-годишна възраст.  

Андреас Шлайхер, ръководител на отдела за образование и умения в ОИСР, предполага, че много възрастни в днешно време не практикуват достатъчно често четене на дълги и сложни текстове, в сравнение с предишното десетилетие. Платформите, като TikTok, може и да са сред виновниците за това положение. 

Проучването на ОИСР не е единственото, което предполага, че подобренията в когнитивните умения на съвременното общество се забавят. През по-голямата част от 20-и век психометристите наблюдават надеждно покачване на коефициента на интелигентност, описвайки го като „ефекта на Флин“. 

Но в последните години тенденцията в някои страни е към стагнация или упадък. Причините за това се обсъждат много активно, но данните показват безспорно, че хората с "пъргави мозъци" избягват много по-успешно трудностите в живота и е по-вероятно да постигнат по-добри житейски и кариерни резултати.

Хората, които се представят най-добре в тестовете на ОИСР, могат да се похвалят със 75% по-високи заплати от тези с най-лоши резултати. А ефектите от добрите математически умения и грамотността изглежда надхвърлят финансовото измерение.

Участниците с високи резултати съобщават, че са по-щастливи и в по-добро здраве, докато тези с ниски резултати изглежда са по-подозрителни към другите и е по-вероятно да се чувстват отчуждени от политиката и от обществените вълнения. 

Едва ли се нуждаете от първокласен ум, обаче, за да усетите предстоящите проблеми, които може да предизвика тази тенденция, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !