В рамките на едно десетилетие България извървя път, който на други пазари отне значително повече време – от скептицизма към безконтактните карти до почти пълната им доминация. Мая Ангелова, директор "Сигурни решения за разплащания" в Банка ДСК казва, че проникването на безконтактните разплащания у нас вече е над 94%. Това означава, че от всички разплащания в България само 6% не са безконтактни. 

Ангелова обяснява, че тези 6% се дължат на това, че някои банки все още работят с карти, за чието прочитане на ПОС терминала е нужен чип и пин. 

"Има и чужди карти на туристи, които идват от пазари, които все още не използват масово безконтактните плащания. Това също се отразява на статистиката", каза тя. 

Това включва най-често държави извън Европа. 

"Дори в САЩ, когато ние плащахме изцяло безконтактно, те тепърва започваха да минават от магнитна лента към чип", каза тя. "България е един от лидерите с най-голямо проникване на безконтактните плащания."

Това вече не е иновация. Това е навик. А следващата крачка вече се случва – плащания без карта, без телефон, без портфейл. Само с лице.

От „пин и паника“ до невидими плащания

Мая Ангелова казва, че безконтактните плащания навлизат около 2012 г., срещайки естетсвена съпротива. Голяма част от потребителите тогава се страхуват от злоупотреби, несигурност, липса на доверие.

"След 2019 г., когато всички ПОС терминали и всички карти бяха мигрирани към безконтактните плащания вече навлизаха дигиталните портфейли като Apple Pay и Google Pay. Apple Pay влезе 2020 г., а Google Pay през 2020 г. на българския пазар. Това е моментът, в който безконтактното плащане си стана част от ежедневието", каза мая Ангелова. 

Днес сме на следващото ниво – етап, в който самият акт на плащане започва да изчезва от съзнанието на потребителя. Или както го описват експертите - става „невидим“.

Биометрията: когато ти самият си портфейлът

Биометричните плащания не са напълно нови – всеки, който отключва телефона си с пръстов отпечатък или лице, вече ги използва. Разликата е, че сега биометрията излиза извън устройството.

България вече е сред пионерите в Европа с внедряването на решения като SelfiePay – стартъп, който разработва технология за плащане чрез лицево разпознаване директно на касата и банката осъществява партньорство. 

"Идва момент, в който искаме да не сме зависими от телефона. Тогава идват биометричните плащания. Дадохме на търговците възможност да приемат плащания "с усмивка", каза тя. 

Всичко се случва със сваляне на приложение, в което се нанасят индетификационните данни на потребителя - регистрация и добавяне на банковата карта. Това се свързва с биометрията, взета на момента.

"SelfiePay нямат достъп до вашата информация. Ние им даваме токен, който няма нищо общо с данните на картата, който се обвързва с биометрията и данните, нанесени в приложението", каза тя. 

Самото плащане прилича на това с ПОС терминал, само че този път се сканира лицето, а не картата. 

Малкият бизнес е още далеч от този начин на плащане, а най-силно ангажирани са веригите. Към момента банката работи с 15 търговеца в България на над 300 локации. 

България е сред пионерите в Европа, наскоро Полша внедрява подобна технологията, а конкуренцията към този момент остава малка. 

Без карта. Без телефон. Само с едно поглеждане – или, както маркетингът го нарича, „с усмивка“.

Сигурност: математиката зад лицето

Един от най-честите въпроси е: „Колко е сигурно това?“

"Много е важно да се знае, че тези системи не съхраняват ваша снимка. Те взимат вектори от вашето лице - всичко е математика. Тествано е, ако имате близнак или се използва снимка", добави тя. "Цялото нещо е интегрирано със системата на търговеца и виждате и какво си купувате."

Системите не съхраняват реални изображения, а т.нар. „биометрични вектори“ – уникални числови модели на лицето. Данните от картата също не се съхраняват директно, а се заменят с токени – криптирани идентификатори без реална стойност извън конкретната транзакция.

Това означава, че дори при пробив, информацията е практически неизползваема.

Допълнителен слой защита идва от изкуствения интелект, който анализира поведението – къде, кога и как плаща потребителят. При отклонение системата може да блокира операцията в реално време.

Онлайн плащанията: скоростта продава

Паралелно с физическите магазини, онлайн търговията също се трансформира. Данните показват, че колкото по-бърз и лесен е процесът на плащане, толкова по-малко „изоставени колички“ има.

По думи на експерта от съществено значение за незавършените плащания понякога е нуждата купувачът да въведе статична и динамична парола. Често статичната парола се оказва забравена и плащането свършва до тук. 

"Бяхме една от първите банки, която въведе опцията да се плати с Apple Pay или Google Pay. Тези инструменти не изискват допълнително да се въвежда статична парола или динамична парола и плащането стана много по-бързо", каза тя. 

Разликата е съществена: плащането с карта отнема 45 секунди, а плащане с дигитален портфейл - 15 секунди. 

Тези 30 секунди често са разликата между покупка и отказ.

Къде е AI в картинката? 

Ангелова казва, че AI се използва на няколко места в раплащанията. Най-добра работа върши по отношение на мониторинг и превенцията срещу измами. 

"Прави се анализ на поведението на потребителя, но и на търговеца - какви са неговите клиенти, колко пазаруват, какво. Така, ако се забележи аномалия, терминалите могат да бъдат спрени дистанционно", каза Ангелова. 

AI използват и самите търговци, за да интегрират виртуалния ПОС с онлайн магазина сами. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !