След валутните войни от предишното десетилетие и търговските войни, които водеше бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, на световната икономическа сцена днес се очертава нов вид конфликт - войната на субсидии, пише електронното издание Project Syndicate. 

Първият "изстрел" беше даден с приемането на Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати, който включва 369 милиарда долара субсидии и данъчни облекчения за американските компании, използващи т. нар. "зелени" технологии.

В отговор президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да разхлаби правилата на Европейския съюз за държавната помощ, което ще позволи на държавите-членки да наливат пари в "зелени" индустрии. 
 
На фона на тези действия на САЩ и Европа, дебатът за зелените субсидии се разгорещява.

Привържениците на тези държавни политики ги смятат за единствения възможен отговор на екзистенциалната заплаха от изменението на климата, докато скептиците твърдят, че масовото разхищаване на държавни ресурси неизбежно ще доведе до "кухи" проекти и неефективност.

Въпросът не е дали правителствата трябва да субсидират екологичните индустрии. За повечето икономисти е ясно, че социалната възвръщаемост на зелените инвестиции надвишава тяхната финансова доходност и затова държавата трябва да предоставя финансови стимули, които да насърчават инвестициите в този сектор.

Основният дебат обаче е дали правителствата трябва да предлагат тези стимули само на местни компании.

По време на Световния икономически форум в Давос Урсула фон дер Лайен призова администрацията на президента Джо Байдън да предостави на европейските компании, опериращи в САЩ, достъп до същите субсидии, като местните фирми.

Но дори Байдън да се съгласи на подобен компромис, това пак ще постави останалия свят в неизгодно положение. 

Много експерти задават въпроса защо, ако една електрическа кола, сглобена в Мичиган от американска компания, дава същите икономии на емисии, като друга подобна кола, сглобена в Сеул от южнокорейска компания, трябва да бъде субсидирана едната, а не другата? 

Има поне три причини, поради които войната за субсидии може да бъде икономически вредна, пише още Project Syndicate. Първата е свързана с опасността от ескалация на ответните мерки.

Зелените субсидии могат да насърчат инвестициите, но в същото време биха могли да генерират икономическа и финансова неефективност. Ако САЩ и ЕС съвместно определят нивото на субсидиите, те биха избрали кое е „правилно“ и за двете страни.

Но при една "война на субсидии" опитът на едната страна да привлече зелени инвестиции предизвиква реакция от другата страна. Последващата ескалация на субсидиите и контрасубсидиите може да доведе до това разходите за тези програми, всъщност, да надвишат ползите от тях.

Вторият проблем е, че това, което е добро за Европа и САЩ, не е непременно добро за света. Ако целта е да се намалят глобалните емисии на парникови газове, субсидиите, измерени в долари и евро, вероятно биха могли да се използват по-ефективно за закупуване на по-евтини китайски слънчеви панели, например.

По този начин същите разходи ще постигнат повече намаления на емисиите и по-ниски температури за цялото човечество.

Третият риск е войната на субсидии да доведе до загуба на фискални ресурси. Ако дългосрочните реални лихвени проценти в САЩ и ЕС останат по-ниски от темповете на икономическия растеж, това не е чак такъв проблем, тъй като правителствата могат да харчат и да вземат заеми, без да се налага да повишават данъците в бъдеще.

Но ако ерата на ниските лихвени проценти свърши, огромните фискални разходи за екологичните субсидии със сигурност ще дадат поводи за безпокойство.

Друг ключов въпрос е какви биха били икономическите последствия от една подобна война? Последните оценки показват, че търговската война на Тръмп с Китай е имала много по-малък ефект върху икономиката на САЩ, отколкото смятаха някои икономисти, и е довела до загуба на благосъстоянието от приблизително 0.1% от БВП.

Освен това тази война се водеше с митнически тарифи, които обезсърчават търговията, докато субсидиите насърчават полезното намаляване на емисиите. В допълнение, допустимостта за субсидии зависи от сложни изисквания за „домашно съдържание“, които могат да бъдат променени, ако станат твърде тежки.

Освен това икономическото въздействие на войната за субсидии между САЩ и ЕС върху останалия свят най-вероятно ще бъде ограничено. Вероятно някои компании, базирани извън САЩ и ЕС, може да бъдат ощетени, но ако зелените субсидии ускорят прехода към чиста енергия и помогнат за ограничаване на глобалното затопляне, целият свят ще извлече полза от тях.

Същото важи и за фискалните рискове. И САЩ, и ЕС биха могли евентуално да се сблъскат с проблеми, ако реалните лихвени проценти продължат да се покачват и останат високи.

Но ако този момент настъпи, има много други разточителни разходи, които правителствата биха могли да свият, преди да се стигне до ограничаване на зелените субсидии.

По-непосредственият риск е политически. Субсидиите от САЩ нарушават правилата на Световната търговска организация, забраняващи дискриминацията на продукти или фирми въз основа на тяхната страна на произход.

А това е проблем, защото във време на повишено геополитическо напрежение водещите демокрации би трябвало да се стремят да укрепват глобалната икономическа система, основана на ясни правила, а не да я подкопават.

Най-важното е, че една война за субсидии би влошила политическите и дипломатически отношения между САЩ и Европа в най-лошия възможен момент, когато либералните демокрации са изправени пред руската агресия в Украйна, китайския експанзионизъм и възхода на авторитарните режими в Централна и Източна Европа, Азия и Латинска Америка, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google