Нито една от водещите 30 банки по света не е включила изрично атомната енергия в своите критерии за емитирането на зелени облигации, въпреки решението на ЕС от миналата година да я определи като устойчива.

ЕС взеха решение през миналата година за включването на атомните електроцентрали в своя списък с инвестиции, които могат да бъдат определяни и рекламирани като зелени.

Този ход имаше за цел да насочи инвеститорите към щадящи климата технологии, но раздели страните от ЕС, които не са на едно мнение относно екологичните характеристики на атомната енeргия, пише Reuters.

Засега банките все още не са последвали примера на ЕС по отношение на своите собствени правила за зелени облигации, сочи анализът на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Проучването се фокусира върху 30-те банки, които са считани за системно важни от Борда за финансова стабилност.

От тези банки, 17 изрично изключват атомната енергия от своите рамки за зелено финансиране, докато при 12 в тези рамки не се споменава нищо за атомната енергия, а една не разполага с подобна рамка.

Стандартът на ЕС за зелени облигации включва атомната енергия. Изключването му от рамките за финансиране на банките обаче може да ограничи достъпа на сектора до бързо увеличаващите се фондове от устойчив капитал.

Емитираните зелени облигации достигнаха нови рекордни нива през първото и второто тримесечие на 2023 г., сочат данни на Refinitiv.

Съавторът на проучването Мат Боуен казва, че е изненадан, че атомната енергия е изключвана толкова често от насоките на банките за зелено финансиране, предвид потенциала ѝ да допринася в борбата с климатичните промени.

Атомната енергия не генерира замърсяващи климата въглеродни емисии по същия начин, както изкопаеми горива, като петрол и природен газ, но пък създава радиоактивни отпадъци.

Страни, сред които Германия и Австрия, са против този енергиен източник и лобираха срещу решението на ЕС да го определи за зелен, изтъквайки опасения във връзка с радиоактивните отпадъци, потенциалния риск от аварии и големите забавяния на проекти за атомни централи напоследък.

От Международната агенция по енергетика (МАЕ) казват, че капацитетът на ядрената енергетика трябва да се удвои до 2050 г., ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google