Форумът на Българска фондова борса Investor Day 2025, провел се на 28 април, събра на едно място всички участници на капиталовия пазар у нас, сред които утвърдени компании от над 17 икономически сектора и с приходи в размер на общо близо 10 млрд. лв.

Един от модераторите на събитието беше Виктор Манев, съосновател и партньор в IMPETUS Capital, който разказа пред екипа ни как се развива БФБ през последните години, какво търсят инвеститорите и как ще се отрази влизането на България в еврозоната на капиталовия пазар у нас.

Г-н Манeв, как оценявате развитието на Българска фондова борса през последните години?

Развитието на Българска фондова борса е много добро - особено с отварянето на сегмент EuroBridge Market, който показа, че български компании могат да бъдат двойнолиствани.

Той демонстрира, че свързаността и намирането на по-големи европейски пазари е важна стъпка за компаниите на БФБ. Това, същевременно, повиши обема на тъговия и капитализацията през този сегмент на самата БФБ.

Мисля, че множеството инициативи, които подема допълнително борсата, са много положителни, включително създаването на IPO-фонд.

Очаквате ли навлизането на повече чуждестранни инвеститори след присъединяването на страната ни към еврозоната?

Всъщност, ние имаме първа българска компания (бел. ред. Shelly Group, която се търгува на сегмента EuroBridge), която е в еврозоната, защото тя се търгува само в евро и плаща дивиденти в евро.

Навлизането в еврозоната, само по себе си, не е самостоятелно решение. От гледна точка на капиталовия пазар и чуждите инвеститори, трябва да се работи за популяризирането, за подобряване на управлението на фирмите.

Трябва да се достига до по-голяма ликвидност и да се създават по-добли възможности за малките инвеститори. Защото у нас има огромни спестявания, които са спящи в банките.

Един от въпросите, засегнати по време на Investor Day, беше „Какво търсят инвеститорите днес?". Какво е вашето мнение?

Всички инвеститори търсят фирми с добро управление, както и компании, които могат да комуникират с акционерите. Те трябва да разясняват постиженията си, ясно да обясняват защо отиват на капиталовия пазар и каква е целта им.

Трябва да има и по-добър фрифлоут, който да позволява на инвеститорите достъп до компанията. Работата в посока разпознаваемост на акциите – задача на самата компания и на целия капиталов пазар, ще създаде по-добра ликвидност.

Днес беше изтъкнато, че българската икономика расте по-бързо от европейската. Същевременно, българските публични компании имат по-висока печалба, в сравнение с листнатите на борсите в Европа.

Всичко това води до една привлекателност за инвеститорите, върху която ние не акцентираме и никой не е запознат с нея. Не сме си свършили напълно работата да бъдем по-разпознаваеми и по-привлекателни.

Какви, според Вас, са основните предизвикателства пред стартиращите компании в България по отношение на достъпа до капитал?

В Източна Европа, и по-специално в България, съотношението на рисков и частен капитал към БВП е в пъти по-малко спрямо средноевропейското, в сравнение с 2023 г. Тогава съществуваха доста фондове, които инвестираха в стартъп компании.

Очаквам, че през 2025 г. в България ресурсът, който беше 15-20 пъти по-малък спрямо средноевропейския, ще намалее още. От тази гледна точка, предизвикателство пред всички стартиращи компании е наличността на капитал.

В медиите често се казва, че има много фондове, които са спуснати от Фонд мениджър на финансови инструменти и от Европейския инвестиционен фонд – те изглеждат значително, но погледнато статистически са недостатъчни.

Това вече е основна тема в Източна и Централна Европа. Дори полската стартъп екосистема казва, че парите не стигат, за да покрепят развиващите се компании. Щом го казват лидерите в Източна Европа, какво остава за България?

Предизвикателство пред стартъпите е и липсата на някои ключови умения, например да продават. Това обаче е световен, а не български феномен. Всички стартиращи компании смятат, че трябва да разработват прекрасни инструменти, решения и програми, но не са фокусирани в продажбите. Всъщност, те трябва да са по-комерсиално насочени.

Какъв тип компании смятате, че ще бъдат най-атрактивни за инвеститорите в следващите 3 до 5 години?

Задължително онези, които ще могат да се възползват от динамичната обстановка, в която живеем.

Настоящата среда създава възможност за растеж и това показват резултатите на фантастични български компании, като Shelly Group, чиито продажби растат средногодишно за последните шест години с над 50%, а печалбата се увеличава с над 60%.

Това показва, че има много интересни компании, създадени у нас, които се възползват от динамичните размествания и възможността да се създава висока добавена стойност в България и да се продава по света.

Този тип компании ще бъдат изключително атрактивни, защото първоначалната им стойност е много подценена. Обикновено тя е такава в рамките на три до пет години, след което „избухва“.

Отново давам за пример Shelly Group, чиито акции при листването й през 2016 г. струваха 1.45 лева, а в момента се търгуват на 33-34 евро. За десет години това е огромна възвръщаемост.

Как оценявате ролята на форуми като Investor Day за изграждането на доверие между предприемачи и инвеститори?

Една от темите, обсъдена в рамките на Investor Day, е, че в Европа има огромна разлика в поколенията – младите европейци инвестират през американски или световни платформи за борсова търговия и голяма част от тях „изстрелват“ ресурса си в Щатите.

По-възрастните пък имат значителни спестявания и не участват въобще на този пазар. Разбирането на голяма част от населението около нас е, че единственият начин да инвестираш е да купуваш недвижими имоти и да държиш парите си в спестовни сметки. Това явление засяга цяла Европа.

От тази гледна точка, Investor Day е много важно събитие за изграждането на предприемачи и инвеститори. България има да измине още път, тъй като активните инвеститори на борсата у нас, по официални данни, са между 8 000 -10 000.

В Румъния, например, те са около 100 000 човека, което е 1 към 10, а страните ни не са десет пъти по-различни. В съседната ни държава населението е само два до три пъти по-голямо.

Това означава, че имаме да изминем път както към ритейл инвеститорите, така и към чуждестранните инвеститори, за да се превърнем в интересна за вложения локация.

Какво е нужно да се направи от страна на държавата, бизнеса, борсата, за да се повиши финансовата грамотност сред младите хора в страната? Каква е ролята на медиите в този процес?

Това е много комплексна задача. Държавата има своето място и роля в нея. На откриването на Investor Day вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че е много важно да премахнем стигмата и вътрешното ни разбиране за това, че сме неуспешни в своето развитие.

Медиите имат огромна роля за това нещо. Ако те показват информация и послания от успешните български компании, това ще създаде правилното усещане, че у нас се създава стойност. Най-често се твърди, че в България нищо не се създава, което не е вярно.

За финансовата граматност има роля държавата – с програма и насърчаване на тези знания на ранен етап в училищата. Има роля и бизнесът, който е свързан с капиталовия пазар.

Ние в IMPETUS Capital се вълнуваме и активно пропагандираме инвестирането на Българска фондова борса, защото има прекрасни компании, от които се прави великолепна доходност от дивиденти или капиталова печалба.

Ако всеки от нас се замисли и инвестира по 100 или 200 лева месечно в продължение на 30 години, той ще натрупа състояние, така че след пенсионирането си да живее спокойно. 

* Материалът не е препоръка за покупка/продажба на ценни книжа.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !