Богатите страни плащат високи цени за лекарства, но след като бъде отчетена покупателната им способност, те всъщност се възползват от едни от най-ниските цени в света, установява ново проучване.

Анализът на 549 основни лекарства на 72 пазара по целия свят разкрива големи разлики по отношение на достъпността между по-богатите и по-бедните страни, въпреки че богатите страни често плащат по-високи каталожни цени.

Въпреки че в по-бедните страни цените често са по-ниски, хората в тези държави поемат много по-голяма финансова тежест, според проучването, публикувано в списанието JAMA Health Forum.

В някои части на Африка и Югоизточна Азия, критично важни лекарства може да струват на хората с най-ниски доходи няколко седмични заплати, ако се наложи да плащат от собствения си джоб.

549-те лекарства, включени в проучването, са взети от списъка с основни лекарства на Световната здравна организация (СЗО), който съдържа най-важните лекарства за функционирането на здравните системи.

Те включват всичко - от обезболяващи без рецепта до антибиотици, анестетици и лекарства за психично здраве.

Нито една държава не е разполагала с всички лекарства на склад, като наличността варира от 438 лекарства в Германия до 225 в Кувейт. В 33-те европейски държави, включени в проучването, средният брой е бил 367 лекарства.

Проучването установява, че лечението на психични и поведенчески разстройства и сърдечно-съдови заболявания е най-скъпо, докато лекарствата за хепатит B и C обикновено са най-евтини.

Европейските страни са похарчили най-много за основни лекарства – общо 2 млрд. долара (1.74 млрд. евро) и 192 долара (167 евро) на глава от населението. В същото време Северна и Южна Америка е похарчила общо 1 млрд. долара (868 милиона евро), а в Югоизточна Азия са похарчили по 7 долара (6 евро) на глава от населението през 2022 г.

Каталожната цена на лекарството, определена от производителя на лекарства, преди да се вземат предвид отстъпки, субсидии или застраховки, обаче може да бъде подвеждаща. Разходите за живот и ролята на правителството при определянето на цените на лекарствата варират в различните части на света.

За да отразят по-добре достъпността, изследователите са използвали Германия като ориентир и са коригирали цените спрямо местната покупателна способност.

Те установили, че цените на лекарствата в Ливан са приблизително една пета от тези в Германия, докато в Аржентина цените са близо шест пъти по-високи, отколкото в Германия.

В Пакистан например цените на лекарствата може да са по-ниски на хартия, но след като се вземе предвид покупателната способност, те са горе-долу същите като в Германия. А в Съединените щати цените достигат три пъти ценовите нива в Германия.

Междувременно в Индия, работещите на минимална заплата ще се нуждаят от около 10 дни работа, за да си позволят едномесечна доза тенофовир дизопроксил, който лекува хроничен хепатит B и помага за предотвратяване и лечение на ХИВ/СПИН.

За химиотерапевтичното лекарство паклитаксел, работещите на минимална заплата в страните с по-ниски доходи ще трябва да се трудят близо шест седмици, за да платят за едномесечен курс на лечение.

„Някои по-бедни страни са изправени пред по-голямо бреме на разходите за лекарства, дори и ако цената на същото лекарство е по-ниска в сравнение с по-богатите страни“, казват авторите на проучването.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !