Не се знае колко струва имуществото, което собствениците или наследниците са забравили – било то по банкови сметки, в сейфове, фондове, застрахователни дружества или имотни книги по света. Някои държави разполагат с точни данни и правни механизми за управление на такова имущество, но други – като Сърбия – дори нямат ориентировъчни срокове, след които стойността се счита за изоставена, пише списание Бизнес и финанси.

Забравени спестовни влогове, скрито от семейството имущество, авторски права, неизплатени заплати, акции, неосребрени застраховки, социални помощи, различни фондове, недвижими имоти – всичко това може да бъде част от списъка със забравено или необявено имущество.

Колко е този тип имущество по света

Невъзможно е да се оцени общата стойност на такова имущество в света, защото много държави нямат установени механизми за работа с непотърсени активи. Сред тях е и Сърбия, където липсват и ясни закони, и срокове, след които дадена стойност се признава за изоставена. Законът за наследяване просто казва, че държавата става собственик, когато няма наследници. Ако впоследствие се появят, те могат да бъдат обезщетени.

От Министерството на финансите съобщават, че имуществото на закрити фирми преминава в държавна собственост, но не поддържат специален регистър и насочват към Държавната адвокатура и Републиканската дирекция за имуществото.

Държавната адвокатура също не води отчет на средства и имущество без собственик. Те уточняват, че когато няма наследници до четвърта степен, имуществото се наследява от държавата. При недвижими имоти се уведомява Дирекцията за имуществото или съответното министерство, огнестрелното оръжие се предава на МВР, а банки се уведомяват за пари, ценни книжа или неполучени пенсии, за да се прехвърлят в бюджета.

„Сърбия придобива право на движими вещи три години след откриване на наследството, а на недвижими – след десет. Правото на собственост не се погасява по давност, но наследниците трябва да заведат гражданско дело, за да защитят правата си“, заявяват от Държавната адвокатура.

И банките не знаят нищо

По отношение на спестяванията, от Асоциацията на сръбските банки съобщават, че по тяхна информация банките не водят отделна отчетност за дълго неактивни сметки. Обикновено се иска от клиентите да актуализират данните си чрез личен документ. Ако това не стане, сметката се блокира, докато клиентът не се идентифицира или не започне наследствено дело.

Народната банка на Сърбия (НБС) води Единен регистър на сметки, но без данни за движенията и наличностите. Съдилища и нотариуси имат достъп до него при водене на наследствени дела.

„Банката не може да знае за смъртта на клиент, ако не бъде уведомена – обикновено от наследници или лица по договор за издръжка“, казват от НБС. Те добавят, че поради интереса на наследниците да установят точно наследството, „вероятността да има забравени пари в банкови сметки на починали лица е малка“.

Всеки седми американец е забравил имущество

За разлика от Сърбия, в САЩ се обръща специално внимание на това. Според SmartAsset, стойността на забравеното имущество е достигнала 70 милиарда долара. Един на всеки седем американци има забравена сметка. 1 февруари е обявен за Ден на забравеното имущество.

Всяка от 50-те щата има отделен фонд, в който се прехвърля имущество след 3 до 15 години неактивност. Администраторите са длъжни да търсят собствениците, но обикновено повече влиза, отколкото излиза от тези фондове. В САЩ е открит и случай, при който собственик е получил над 4 милиона долара. Сред забравилите имущество са и известни личности като Ал Пачино, Бионсе, Коби Брайънт, Майкъл Блумбърг, Марк Кюбан и др.

Европейски опит и нови идеи

Във Великобритания след 15 години неактивност парите се прехвърлят във Фонд за връщане, използван за благотворителни и социални цели. До момента там са събрани 1,7 милиарда евро, но само 10% са върнати на собствениците. Все пак, вземанията не се погасяват.

Германия планира създаване на единен регистър, като се предполага, че стойността на това имущество е между 2 и 9 милиарда евро. Според ново предложение, след 15 години неактивност парите ще се използват за социални програми. Но банките не са доволни, тъй като досега след 30 години отчитаха тези суми като печалба и плащаха данък върху тях.

В Испания след 20 години имущество без собственик се прехвърля към държавата. През 2021 г. 32 милиона евро са влезли в хазната само от банкови сметки. Въпреки това, заради високите данъци върху наследството, много наследници отказват да приемат имущество – през 2019 г. това са направили 45 000 души.

Сърбия – подробна за дълговете, мъглива за активите

Сръбските банки не знаят колко пари има по неактивни сметки, но много добре знаят колко са дълговете. През декември 2023 г., по нареждане на централната банка, са отписани 2,94 милиарда динара задължения по над 200 000 сметки. Те са влезли в „червено“ след липса на движения, но банките продължили да начисляват такси и лихви.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !