Отстъпващите ледници заплашват снабдяването с храна и вода на 2 милиарда души по света, тъй като настоящите “безпрецедентни” темпове на топене ще окажат непредвидими последици, предупреждават от ООН.

Две трети от цялото поливно земеделие по света вероятно ще бъдат засегнати по някакъв начин от отдръпването на ледниците и намаляващите снеговалежи в планинските региони, предизвикани от климатичната криза, се посочва в доклад на ЮНЕСКО.

Над 1 милиард души по света живеят в планински региони, а близо половината от тях, които обитават развиващи се държави, вече изпитват продоволствена несигурност.

Тази ситуация вероятно ще се влоши, тъй като производството на храна в тези региони зависи от планинските води, идващи от топенето на снега и ледниците, според Доклада на ООН за световното развитие на водите за 2025 г.

Някои развити държави също са изложени на риск. В САЩ, например, басейнът на река Колорадо е в суша от 2000 г., а по-високите температури означават, че по-голяма част от валежите падат под формата на дъжд, който се оттича по-бързо от планинския сняг, което пък влошава засушаването.

“Независимо от това къде живеем, ние всички зависим по някакъв начин от планините и ледниците. Тези природни водни кули обаче са изправени пред непосредствена опасност. Този доклад показва спешната нужда от действия,” заяви Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО.

Темповете на промяна на ледниците са най-големите в историята, според отделно проучване на Световната метеорологична организация, която по-рано през седмицата публикува годишния си доклад за състоянието на климата.

Най-голямата тригодишна загуба на ледникова маса в историята е отчетена през последните три години, установява проучването, като Норвегия, Швеция, Свалбард и тропическите Анди са сред най-тежко засегнатите райони.

На места Източна Африка е изгубила 80% от своите ледници, а в Андите между една трета и половината от ледниците са се стопили от 1998 г насам. Ледниците в Алпите и Пиренеите, които са най-тежко засегнати в Европа, са се свили с около 40% за приблизително същия период.

Топенето на ледниците има допълнително въздействие, казва Абу Амани, директор по водните науки в ЮНЕСКО, поради това, че загубата на лед заменя отразяващата земна повърхност с тъмна почва, която абсорбира топлина.

“Топенето на ледниците оказва въздействие върху отразяващата способност на Земята спрямо слънчевата радиация и това ще засегна цялата климатична система.”

В резултат на това ще има и повече лавини, тъй като падащите върху сняг дъждове са основен фактор за формирането им.

Събиращата се вода от топенето на ледници може също да бъде освободена, причинявайки внезапни наводнения в долините или при хора, които живеят по-надолу по планинските склонове.

Вечната замръзналост също се топи, което води до отделянето на метан от планинската почва, която се появява заради загубата на ледници.

Предишно проучване, публикувано миналия месец в изданието Nature, установява, че половината от глобалната маса на ледниците ще бъде изгубена до края на века, ако глобалното затопляне на бъде спряно. Алекс Брисборн, геофизик по ледниците в Британския антарктически институт, казва:

“Планинските ледници съдържат едни от най-големите сладководни резервоари на Земята. Водата от топенето, която се освобождава през лятото, осигурява водоснабдяването на до 1 милиард души и поддържа огромно количество индустрии и селско стопанство. Въздействието на това топене ще се усети далече отвъд онези, които се намират непосредствено надолу по течението на ледниците”.

Тези ефекти се проявяват във време, в което много хранителни източници вече са подложени на натиск. Алваро Ларио, президент на Международния фонд за развитие на селското стопанство и председател на UN-Water, призова за повече подкрепа за хората, които живеят в засегнатите планински райони.

“Водата тече надолу, но продоволствената несигурност се изкачва нагоре. Планините осигуряват 60% от нашата прясна вода, но общностите, които пазят тези жизненоважни ресурси, са сред най-силно засегнатите от продоволствената несигурност. Трябва да инвестираме в тяхната устойчивост, за да защитим ледниците, реките и споделеното бъдеще на всички нас.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !