Преди Марк Шътълсуърт да се превърне в движещата сила на хотелиерския и ресторантьорския бизнес в Сао Томе и Принсипи - нация, разположена върху два вулканични острова край западното екваториално крайбрежие на Африка, той просто търсел място, на което да се махне.

Шътълсуърт живеел в Лондон, а семейството му било в Кейотаун и дълго време водел стресиращ живот като главен изпълнителен директор на Canonical Ltd. - компанията, която разработва базираната на Linux операционна система Ubuntu.

“Прекарвах цели вечери в Google Maps, търсейки острови, където бих могъл да изключвам напълно и да не се чувствам зле заради това,” казва той. Така попада на Принсипи, където джунглите се сблъскват с перлени плажове, осеяни с палми и невъзпрепятствани от почти нищо гледки.

Температурата на морската вода е около 27 градуса, а многоцветните рифове в района са дом на множество редки същества, които са присъщи на Гвинейския залив. Според Шътълсуърт:

"Това са Галапагоските острови на Африка, но с тропически гори вместо пустиня. Има грозни риби, които буквално излизат на сушата и ходят по плажа! Когато ги видите, сякаш се връщате 500 млн. години назад.”

Петнадесет години по-късно 51-годишният милиардер разширява това, което отначало е трябвало да бъде частен ваканционен имот — порутен, изоставен курорт, построен през 80-те години от ексцентричен рибар, в колекция от четири хотела, разпръснати из острова.

Всичко това досега му е струвало 50 млн. долара, като сумата ще се увеличава, докато той превръща всеки от тях в истински петзвезден екокурорт. Първи ще е ниско разположеният Bom Bom, който отваря отново врати през септември с 18 бунгала на плажа.

Поставянето на Принсипи на глобалната карта на екотуризма е само една част от стремежите на Шътълсуърт към опазването на природата. Далеч по-всеобхватен и амбициозен е неговият план всеки местен жител - не само гидовете в курортите му, да се включи и да се възползва от природните ресурси на острова.

“Ако говорим за БВП, Принсипи може да е едно от най-бедните места в света,” казва Шътълсуърт. "Има обаче разлика между бедност и унижение, а това е едно много гордо, достойно и здраво място.”

По-голяма част от населението на острова зависи от риболова и земеделието, както и от износа на какао, остатък от португалските плантации. Смесените петролни дружества с Нигерия са нововъзникващ икономически двигател.

“Докато се влюбвах в Принсипи, започвах да осъзнавам, че тук има и сериозни проблеми, ” казва той. Малко след като купува първия си имот, Шътълсуърт чува за планове за унищожаване на тропически гори, за да се направи място за плантация за палмово масло.

Дори туризмът рискувал да дестабилизира уникалността на Принсипи с разрастването на местната икономика. Традиционният модел на консервиране на природата чрез закупуването на земя, която да бъде отделена като място, на което ловът, сечта и повечето земеделски дейности са забранени, нямало да може да бъде приложен.

На малкият остров с площ от 140 кв. км този подход означал да се отнемат ресурсите и възможността на 8 500–те жители да избират своя собствен път на растеж.

Така Шътълсуърт предлага радикална алтернатива, усъвършенствана в продължение на десетилетие в дискусии с правителството и с лидерите на опозициите.

Когато дебютира през 2025 г. „Природният дивидент“ ще бъде тримесечна сума, която първоначално той ще плаща от своя джоб на всички жители на Принсипи, като точната сума ще варира в зависимост от това колко внимателно те поддържат уникалната екологична стойност на заобикалящата ги среда.

С въвличането на цялото население на острова вероятността за мащабен успех би могла да се увеличи. Според Шътълсуърт:

“Хората имат абсолютното право на храна, подслон и развитие и т.н. Всеки обаче трябва да има дял в екосистемите, независимо дали е мой служител или не.”

Той приравнява това на универсалния основен доход или на стимулите за бизнеси, които поддържат екосистемата.

“Това не е по-различно от плащането на фермерите да имат бобри в земите си, така че бентовете им да предотвратяват регионални наводнения, когато има много валежи. Какво да кажем за човека, който изсича два хектара гори, за да отглежда чушки? Трябва да им направя по-добра оферта. Трябва да кажа: ‘Вижте, представете си, че дърветата, птичките, пчеличките и пеперудите ще ви плащат наем.’ ”

На този етап Шътълсуърт си сътрудничи с правителството за създаването на базова линия, спрямо която да измерва въздействието на местните.

“Правим преброяване в реално време, като проучваме острова с дронове и преглеждаме екосистемата,” казва той, обяснявайки как изображенията с висока разделителна способност ще се обновяват всяка седмица и това ще се отразява на изплащания дивидент.

“Ако разрушавате земята, сумата намалява. Не правим това като полическа мярка. Искате да отсечете дърво? Отсечете го. Ако не харесвате предложението ми, това си е вашата земя.”

Шътълсуъурт разбира внезапното недоволство, което този технологично-утопичен идеал може да предизвика:

“Някои хора биха казали, ‘Ами, това е изцяло ново ниво на наблюдение.’ Аз бих казал, ‘Ами, вече имаме изцяло ново ниво на взаимодействие между природата и хората.’ ”

Неговото предложение към туристите е по-простичко. “Начинът, по който джунглата се сблъсква с плажа, създава изживяване като на Робинзон Крузо,” казва той.

“Tук обаче няма паяци или змии и ако пътувате от по-голяма част от Европа, няма джетлаг. Това е тропическа Африка за пъзльовци.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !