Изкуственият интелект (AI) трансформира здравния сектор в Европа - с обещанието за по-добри грижи за пациентите и намален натиск върху работната сила.

Той обаче се внедрява без адекватни предпазни мерки за пациентите или здравните работници, според нов доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Анализът установява, че приемането, регулирането и финансирането на изкуствения интелект в здравеопазването варират значително в 50 държави, обхващащи Европа и Централна Азия.

За какво се използва AI в здравеопазването?

Половината от анкетираните държави са въвели чатботове с изкуствен интелект за пациенти, докато 32 използват диагностични инструменти, задвижвани от изкуствен интелект, особено за образна диагностика и откриване на заболявания.

Държавите също така проучват използването на изкуствен интелект за скрининг на пациенти, патология, психично здраве, анализ на данни, административни задачи и планиране на работната сила.

Испания, например, тества инструменти с изкуствен интелект, за да подобри ранното откриване на заболявания, Финландия използва изкуствен интелект за обучение на здравни работници, а Естония го прилага за анализ на данни, се посочва в доклада.

Липсва национална стратегия

И докато 26 държави са определили своите приоритети за изкуствения интелект в здравеопазването, само 14 са отделили финансиране за тези усилия.

Само четири държави – Андора, Финландия, Словакия и Швеция – имат национална стратегия, специално разработена за изкуствен интелект в здравеопазването.

Д-р Ханс Клуге, регионалният директор на СЗО за Европа, предупреди, че без „ясни стратегии, поверителност на данните, правни предпазни мерки и инвестиции в грамотност в областта на изкуствения интелект“, тези инструменти биха могли да влошат неравенствата в здравеопазването в Европа.

„Изкуственият интелект е на прага на революционизиране на здравеопазването, но обещаващите му възможности ще бъдат реализирани, само ако хората и пациентите останат в центъра на всяко решение“.

Предизвикателствата

Едно от основните предизвикателства: инструментите с изкуствен интелект използват огромни набори от данни, които могат да бъдат погрешни, предубедени или непълни, което означава, че техните собствени решения могат да отразяват тези недостатъци и да доведат до медицински грешки, като например пропуснати диагнози или неправилно лечение.

В доклада на СЗО се казва, че страните трябва да изяснят кой е отговорен за подобни грешки, причинени от изкуствен интелект.

Докладът препоръчва Европа да гарантира, че

  • нейните стратегии за изкуствен интелект са в съответствие с целите на общественото здраве,
  • да обучи здравните работници да използват изкуствен интелект ефективно,
  • да засили законите и етичните насоки относно изкуствения интелект,
  •  да поддържа прозрачност пред обществеността относно това как се използва изкуствен интелект в здравеопазването.

Липсата на ясни стандарти може би вече кара здравните работници да не желаят да използват инструменти с изкуствен интелект, казва д-р Дейвид Новило Ортис, който работи по инициативи за изкуствен интелект, данни и дигитално здравеопазване в европейското подразделение на СЗО.

Европейските страни трябва „да гарантират, че системите с изкуствен интелект са тествани за безопасност, справедливост и ефективност в реалния свят, преди да достигнат до пациентите“, допълва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !