Когато Ким Чан-хое отива на работа, той заключва вратата и проверява охранителните камери, за да се увери, че наоколо няма полиция.

Той не посочва професията си, когато кандидатства за банкови заеми, защото знае, че ще бъде отхвърлен веднага. След безброй полицейски акции и солени глоби, служителите на реда вече го разпознават.

Причината е, че Ким е татуист – професия, която от десетилетия е незаконна в Южна Корея, въпреки бързо нарастващата си популярност.

Това обаче може скоро да се промени, тъй като парламентът на страната се готви да гласува новаторски законопроект, който ще легализира татуирането, което в момента е позволено само на медицински специалисти.

Pixabay
Pixabay

Живот в сянка: Ежедневието на татуистите

Битката за легализация е дълга, като подобни законопроекти са се проваляли в миналото. Този път обаче артистите са по-оптимистични. Законопроектът вече е преодолял няколко препятствия и се нуждае само от одобрението на Народното събрание.

Наскоро избраният президент дори обеща по време на предизборната си кампания да подкрепи индустрията.

„Когато вляза в полицейски участък или правителствена служба, те не ме виждат като умел татуист – те ме виждат като нищо повече от престъпник с оборудване за татуировки“, казва Ким, който се занимава с това изкуство от 17 години и е собственик на студиото Red Waikiki в Сеул.

Съгласно закона, дейността се наказва с до пет години лишаване от свобода и глоба до 50 милиона вона (35 860 долара). На практика обаче забраната се прилага слабо, като глобите обикновено варират между един и пет милиона вона (около 717 до 3590 долара).

Въпреки това рискът е постоянен. Ким споделя, че е бил докладван средно по два пъти годишно, понякога заедно с целия си екип, което е водело до общи глоби от близо 10 милиона вона (около 7170 долара).

Артистите се сблъскват и с други ежедневни предизвикателства:

  • Риск от полицейски акции и глоби, често след сигнали от недоволни клиенти или конкуренти.
  • Невъзможност за получаване на банкови заеми или използване на картови плащания.
  • Липса на правна защита и официално признание на професията.
  • Необходимост да работят на дискретни, скрити места, вместо в открити студиа.

Процъфтяваща ъндърграунд култура

Парадоксално, докато професията е незаконна, татуистката сцена в Южна Корея процъфтява. Водещи артисти печелят международни награди, а фенове от цял свят пътуват, за да се татуират в страната.

Да имаш татуировка не е престъпление и по улиците на Сеул все по-често се виждат млади хора, които открито ги показват.

Възприятията започват да се променят през 2010-те години, когато корейски знаменитости, като G-Dragon, Lee Hyori и рапърът Jay Park, популяризират татуировките.

„Получихме много заявки от клиенти, които казваха: „Искам татуировка точно като на този човек“, споделя Ким, който е правил близо хиляда татуировки, вдъхновени от дизайните на G-Dragon.

Индустрията е разнообразна – от традиционни американски стилове до деликатни „фини линии“, които са особено популярни сред младото поколение.

По данни на Корейската асоциация за татуировки, към 2019 г. в страната е имало около 20 000 татуисти, генериращи приходи от около 144 милиона долара годишно.

Дългоочакваният законопроект и съпротивата

Забраната датира от 1992 г., когато Върховният съд постановява, че татуирането е медицинска процедура, която може да се извършва само от лицензирани лекари.

Решението отразява обществените нагласи от онова време, когато татуировките са били табу, свързано с криминалния свят още от времето на династията Корьо.

Днес най-големият противник на легализацията е медицинската общност. Корейската медицинска асоциация, представляваща 130 000 лекари, остро се противопоставя на законопроекта.

„Това е изключително опасен законодателен опит, който разклаща основите на медицинското право и ще доведе до резултати, сериозно застрашаващи здравето и живота на обществото“, се казва в позиция на асоциацията.

Те твърдят, че процедурата носи риск от сериозни странични ефекти и настояват законопроектът да бъде оттеглен.

Какво следва за корейските татуисти?

Ако законопроектът бъде приет, правителството ще има две години, за да изготви нови насоки и регулации, включително правила за хигиена, безопасност и необходими квалификации. Това може да остави индустрията във временна „сива зона“.

Въпреки това артистите са изпълнени с надежда. „След близо 20 години работа, сякаш най-накрая сме признати за запазването и развитието на тази култура“, казва Ким. За него и колегите му най-значимата промяна ще бъде възможността най-накрая да кажат с гордост: „Това е моята професия“.

„Някой, който рисува върху хартия, се смята за художник, а някой, който рисува върху кожа, също е художник. Защо по света татуирането се счита за изкуство, докато в Корея е етикетирано като медицинска процедура? Ето защо работим за защита на тази култура – за да могат татуировките да бъдат признати за изкуство.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !