Това е едно от най-големите потребителски събития. Всеки ноември Черният петък превръща магазините и социалните мрежи във вихрушка от отстъпки, спешност и уж неповторими възможности.

Сценарий, който активира психологическите реакции, които ни тласкат към покупка: тревожност, чувство за недостиг или страх да не пропуснем.

Младите хора са тези, които усещат най-много това. Според испанския психолог Лаура Лобо, те са „по-податливи“ на тези динамики, защото „са много по-ангажирани с потреблението“ - нещо, което се отразява и в данните.

Според глобалния доклад за тенденциите в електронната търговия на DHL, близо девет от десет търговци на дребно се готвят да участват в Черния петък тази година, като 60% от тях са отчели увеличени приходи от продажби през 2024 г., в сравнение с 2023 г.

В доклада се отбелязва също, че 56% от поколението Z се доверяват на цените на търговците на дребно, в сравнение с едва 38% от бейби бумърите.

Защо обаче ни е толкова трудно да устоим на предложенията и как можем да подходим към тази ключова дата по-съзнателно?

Тревожността като двигател на потреблението

Според Лобо, настоящият контекст е ключов за разбирането защо Черният петък привлича толкова много хора.

„Намираме се във време, когато сме някак си развълнувани и много тревожни. Тревожността винаги е налице в ежедневието ни“, обяснява тя пред Euronews.

Това постоянно безпокойство действа като благоприятна почва, за да направи едно потребителски ориентирано събитие още по-привлекателно.

Психологът ни напомня, че човешкият ум е склонен да се фокусира върху това, което „липсва“: предмет, цел или желание. Пазаруването тогава се появява като моментен начин за запълване на тази празнота.

„Всички ние мислим през цялото време за нещата, които ни липсват и щом ги получим, това трае за момент“.

Черният петък се свързва с този непосредствен импулс, по-скоро свързан с нужди от безпокойство, отколкото с обмислени решения, допълва тя. Лобо признава, че има пристрастяващ компонент в определени модели на потребление.

„Има все повече и повече от това, защото сме в толкова бързо развиващо се и ефимерно общество, че нещо произвежда стойност за много кратко време. Пазарът постоянно предлага нови и подобрени продукти, засилвайки идеята, че новото винаги е по-добро“.

Към това се добавя и ниската толерантност към факта, че в живота винаги липсват неща.

„Има все по-малко толерантност към това да се примиряваме с липсващите неща. Ето защо много купувачи се стремят да смекчат тревожността с предмет, който в действителност не носи трайно благополучие. Тази празнота изобщо не е трайна, защото я покривате с предмет и това не е начинът, по който се случват нещата“.

Социалният натиск и страхът да не пропуснеш

Има обаче и друг фундаментален елемент в разбирането на потребителската култура: социалният натиск и страхът да не пропуснеш. Лобо посочва, че т. нар. FOMO („Страх от пропускане“) се засилва на дати, като Черния петък, когато всичко изглежда като уникална възможност.

„Ние се фокусираме много върху факта, че не можем да пропуснем нищо и че ако не го купим, това би било пропуск“.

Това чувство е особено засилено в социалните мрежи, където гледката на това как други купуват, препоръчват или показват покупките си генерира заразна динамика.

Постоянното сравнение и желанието за принадлежност означават, че мнозина, в крайна сметка, правят покупки, които, всъщност, не са планирали.

И именно в същата тази област на социалното влияние и търсенето на принадлежност инфлуенсърите играят решаваща роля. За Лобо тяхната ефективност се дължи не само на видимостта, която имат, но и на нарастващата липса на рефлективен капацитет в обществото.

„Днес имаме по-малко символичен или рефлективен капацитет. Ние сме много в режим на действие, но не и на мислене“.

Мнозина прехвърлят този капацитет за размисъл (какво да купят, защо и за какво) върху външни фигури: политически, социални или дигитални лидери.

„Това е сякаш някой мисли вместо теб“, казва тя. Освен това влиянието на групата е силно: принадлежността към „клуба“, който облича или консумира определени неща, генерира идентичност.

Как да се справим с Черния петък по здравословен начин

Психологът отправя ясна препоръка: отделете време за размисъл. Тя предлага да си зададете някои въпроси, преди да купите:

  • Наистина ли ми е нужно това?
  • Искам ли го отдавна или е просто защото някой друг го има?
  • Има ли смисъл покупката или е резултат от моментен импулс?
  • Колко дълго ще продължи удовлетворението?

„Важно е да спрем и да помислим дали това наистина е нещо повече от необходимост и дали ще придам смисъл на това, което ще купя“, казва тя.

Ключът е да се разграничи желаното, нещо, за което размишлява или дори се фантазира известно време, от импулсивното и това, което е вследствие на тревожността.

Интересното е, че експертът посочва, че същото общество, което насърчава хиперконсумацията, търси паралелно и начини за „детоксикация“: уединение, уелнес и връзка с природата. Признак, че има генерализирана умора на фона на постоянния поток от стимули.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !