Някои шефове на компании казват, че балансът между работата и личния живот е мит. Други се кълнат, че това е ключът към техните успехи.

Главният изпълнителен директор на Glassdoor Крисчън Съдърланд-Уонг спада към втората категория. Той се издига от вицепрезидент, отговарящ за продуктовото развитие през 2015 г., до най-високата позиция в компанията през 2020 г.

С повече от 500 служители под негово ръководство, той казва, че се опитва да ограничи работата си в извънработно време, особено ако е с двете си малки деца.

“Когато съм с децата, искам да давам пример, като не съм заобиколен от дигитални продукти и не се разсейвам постоянно от имейли и съобщения,” казва 44-годишният Съдърланд-Уонг.

Той работи по пет дни в седмицата дистанционно, използвайки тази гъвкавост, “за да бъде у дома, когато децата му се връщат училище, за да може „да се изключи“, да прекара качествено време с тях, да ги сложи да си легнат и да се върне отново онлайн.”

Ако излезе нещо спешно, Съдърланд-Уонг отива в домашния си офис, което, разбира се, е по-лесно, отколкото да се качи в кола и да отиде до фирмения офис и решава въпроса там, вместо да отговаря на имейли и обаждани, докато е с децата си.

“Правил съм го преди и децата го усещат,” казва той, допълвайки, че прави всичко по силите си, за да поддържа “разстояние” между ролите си на главен изпълнителен директор и на баща.

Общо 46% от тийнейджърите на възраст между 13 и 17 г. в САЩ казват, че родителите им се разсейват от телефоните си по време на разговори с тях, според проучване от март 2024 г. на изследователския център Pew.

Изследване от 2022 г. пък установява връзка между родителите, залепени към своите екрани, и децата, които се чувстват стресирани или емоционално откъснати.

По-конкретно, когато родители са разсеяни от своите устройства, техните лица става “безизразни” — без да изразяват емоция или интерес към нищо от това, което ги заобикаля, установяват изследователите Робин Наби и Лара Уолфърс.

Децата биха могли да интерпретират тези лица като знак, че родителите им са недостъпни, притеснени или депресирани.

“Знаем колко лесно е родителите да бъдат погълнати от собствените им телефони, което може да ограничи общуването и обратната връзка с децата им,” казва Наби, преподавател по комуникации в Университета на Калифорния в Санта Барбара.

“Децата реагират на техните родители. Без значение какво е съдържанието, което родителят може да гледа на своя телефон, това, което вижда детето, е липса на отзивчивост.”

Наби се уверява, че всички телефони са прибрани по време на важни моменти, които семейството прекарва заедно, като например на масата по време на вечеря, казва тя.

Можете да направите същото, докато помагате с писането на домашна работа или по време на спортните мачове, или на рециталите на вашите деца, като изберете да свършите работата си по-късно. Това ще внесе огромна разлика в живота им, казва Наби.

“Изводът е, че родителите трябва да бъдат по-внимателни колко често използват своите телефони около децата си. Това накъде са насочени погледите им, изпраща послание към децата им за това, което е важно.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google