Създателят на World Wide Web, сър Тим Бърнърс-Лий, споделя в първо лице защо е взел решението да дари изобретението си на света и каква е била първоначалната му визия – за споделяне, а не за експлоатация. Той също така анализира настоящите проблеми в дигиталното пространство и предлага пътища за тяхното решаване.

Началото: Една идея за свързан свят

Когато идеята за World Wide Web се ражда, Тим Бърнърс-Лий е на 34 години и работи в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN). Той е обсебен от идеята да комбинира две съществуващи технологии – интернет и хипертекст, който позволява добавянето на връзки към документи. Визията му е, че предоставянето на лесен начин за навигация в интернет ще отключи безпрецедентно ниво на креативност и сътрудничество в световен мащаб.

„Неуморно убеждавах шефовете в CERN. Първоначално те намираха идеята за „малко ексцентрична“, но в крайна сметка се предадоха и ми позволиха да работя по нея“, спомня си той.

Защо Web трябваше да бъде безплатен?

За да може мрежата да обхване „всичко“, е било необходимо „всеки“ да може и да иска да я използва. Това е наложило ключовото решение технологията да бъде безплатна. Не е било възможно потребителите да бъдат таксувани за всяко търсене или качване на съдържание.

През 1993 г. Бърнърс-Лий успява да убеди ръководството на CERN да се откаже от интелектуалната собственост върху World Wide Web и да я предостави за обществено ползване.

„Ние подарихме уеба на всички“, заявява той.

Отклонението: Как потребителите се превърнаха в продукт

Днес обаче Бърнърс-Лий задава въпроса дали мрежата все още е напълно безплатна. Отговорът му е отрицателен. Големи платформи събират лични данни, които споделят с търговци и дори с репресивни правителства. Алгоритми, проектирани да бъдат пристрастяващи, вредят на психичното здраве на младежите.

„Търговията с лични данни за използване определено не съответства на моята визия за свободен уеб. На много платформи вече не сме клиенти, а самите ние сме продуктът“, коментира той.

Данните на потребителите, дори и анонимизирани, се продават на трети страни, които ги използват за таргетиране с реклами и съдържание. Това включва и умишлено вредно съдържание, което може да доведе до насилие, да разпространява дезинформация и да подкопава социалната сплотеност.

Solid: Връщане на контрола върху личните данни

Според Бърнърс-Лий съществува техническа възможност властта да бъде върната на индивида. Решението се нарича Solid – стандарт с отворен код, разработен от него и екипа му в Масачузетския технологичен институт (MIT). Приложенията, базирани на Solid, не притежават данните на потребителя по подразбиране, а трябва да ги поискат. По този начин информацията остава на едно място, изцяло под контрола на нейния собственик.

Бърнърс-Лий критикува сегашния модел, при който данните са разпръснати в различни „силози“:

  • Биологичните данни от смарт гривната ви.
  • Финансовите данни от кредитната ви карта.
  • Коментарите ви в YouTube, постовете в Reddit и актуализациите във Facebook.


„Вие генерирате всички тези данни – вашите действия, тялото ви, вашите предпочитания. Трябва да ги притежавате“, категоричен е той.

Бъдещето на AI и уроците от миналото

Според него сме поели по грешен път някъде между Web 1.0 и възхода на социалните медии (Web 2.0). Сега стоим пред нов кръстопът с изкуствения интелект (AI) и трябва да решим дали той ще се използва за добро или за вреда.

За да се избегнат грешките от миналото, политиците не трябва да играят „догонваща“ игра, както се случи със социалните медии. Необходимо е спешно да се създаде модел за управление на AI. Бърнърс-Лий предлага идеята за AI асистент, наречен условно Чарли, който работи за потребителя подобно на лекар или адвокат – обвързан от закони и етични кодекси.

Призив за действие: Не е твърде късно да си върнем мрежата

Бърнърс-Лий подчертава, че правителствата често реагират твърде бавно на изискванията на дигиталното общество. Той припомня, че е кодирал World Wide Web в CERN – организация, създадена след Втората световна война с цел международно научно сътрудничество. Според него е трудно да си представим голяма технологична компания днес да се съгласи да сподели подобна технология без търговска печалба.

Затова той предлага създаването на неправителствен орган, подобен на CERN, който да движи международните изследвания в областта на AI. „Регулацията и глобалното управление са технически възможни, но зависят от политическата воля“, заключава той, като добавя, че все още не е твърде късно да възстановим мрежата като инструмент за сътрудничество, креативност и съпричастност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !