На почти всяко събитие от Олимпиадата в Милано–Кортина ще видим десетки компании, които демонстрират най-новото си спортно оборудване и технологии. Олимпийските игри са върхът на състезанието за спортистите и най-голямата витрина за глобалната индустрия за спортни стоки, оценявана на над 600 милиарда долара годишно.

Но има един спорт с уникална история за най-важния си елемент – кърлингът.

Всеки камък, който ще се плъзга по леда в олимпийската зала по кърлинг в Кортина през следващите седмици, е добит от един необитаем шотландски остров, оформен и полиран в стара фабрика в малък град на континента и одобрен от човек, който е работил по всеки олимпийски камък от 2006 г. насам.

Островът се казва Ейлса Крейг (Ailsa Craig). Фабриката е собственост на Kays Scotland, а производственият ръководител е Джон Браун – 60-годишен майстор, който дори не играе кърлинг.

Островът

Ейлса Крейг представлява огромна маса втвърдена магма от угаснал вулкан. С форма на бадем и стръмни склонове, островът има обиколка около 4 км и най-висока точка от 340 метра. Разположен е на около 16 км от брега на Южeн Еършър, в залива Фърт ъф Клайд.

През вековете е служил като убежище, крепост, затвор и скривалище на контрабандисти. Днес там са останали само руини на замък, фар и стара административна сграда на кариерата.

Именно гранитните му скали осигуряват идеалния материал за кърлинг камъни – комбинация от два вида микрогранит.

Камъкът

Гранит има почти навсякъде по света. Но този от Ейлса Крейг е специален – това е микрогранит, образуван при по-бързо охлаждане на магмата, което го прави по-плътен и по-здрав.

Компанията Kays Scotland използва два вида камък от острова:

  • Common Green – за основното тяло на камъка
  • Blue Hone – по-устойчив на вода, използван за „плъзгащия ръб“, единствената част, която реално докосва леда

От 1988 г. компанията има изключителни права за добив на тези два вида гранит – договор, удължен с още 30 години през 2020 г.

„Жътвата“

Добивът се случва през няколко години и прилича повече на военна операция. Камъкът се взима през ноември, когато морето е по-бурно, за да не се нарушава сезонът на гнездене на птиците. Тежки блокове от по пет тона се товарят на десантен кораб и се транспортират до брега.

До 2050 г. компанията има право да извади до 25 000 тона гранит, но реално използва малка част от ресурсите на острова.

Фабриката

След като блоковете бъдат нарязани на цилиндри („сирена“), те се изпращат в град Моклайн в Шотландия, където се оформят, полират и сглобяват.

Производството е почти изцяло занаятчийско. Около дузина работници изработват по около 12 камъка на ден, като всеки отнема приблизително четири часа.

Камъните се предлагат в два варианта – с един или два „плъзгащи ръба“, което позволява обръщане за по-дълъг живот. Лепилото, което държи частите заедно, е авиационно – проектирано да издържа на екстремни условия.

Майсторът

Джон Браун работи в компанията от 2006 г. и вероятно е полиранал всеки олимпийски камък за последните 20 години. В последната фаза той проверява, претегля, гравира сериен номер и одобрява всеки камък. Всяка бройка тежи малко под 20 кг. За Олимпиадата в Милано–Кортина са произведени 164 камъка.

Интересното е, че Браун никога не е играл кърлинг.

Цялата тази верига – от суровата вулканична скала на Ейлса Крейг до олимпийската сцена – показва колко уникален е този спорт. В свят на високотехнологично оборудване, кърлингът разчита на остров, вулкан и няколко майстори, които пазят традиция на повече от 175 години.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !