Сергии с плодове и зеленчуци изпълват едната страна на площада, докато спално бельо, стоки за бита, дрехи и аксесоари са наредени от другата.

Всяка седмица тук се предлагат нови изгодни предложения: козметика, инструменти, чорапи за петдесет цента, комплекти чаршафи с калъфки за възглавници за пет евро, килими за двадесет и пет евро.

„Цени с намаление!“ „Остават само няколко бройки!“ „Първо опитайте, после купувайте!“ Тонът се променя на щандовете, продаващи (по-скъпи) занаятчийски и биостоки: акациево масло, ликьор от здравец, местни червени картофи, хляб от лимец.

Това, което наистина отличава пазарът на гръцкия град Ксанти обаче не е разнообразието или цените; това са хората. Пазарът е градът в миниатюра, кръстопът на култури и общности.

Гръцкото „ористе“ (от гръцки ορίστε, което означава „заповядайте“) лесно се прехвърля в „буюрун“ (от турски buyurun, „заповядайте“) и обратно. Много продавачи говорят два или три езика, като сменят думите спо средата на изречението в зависимост от това кой се приближава до щанда.

Pixabay
Pixabay

Картографиране на човешкия пейзаж на пазара

„Понтийските гърци търгуват предимно с платове и дрехи – но качествени“, казва пред eKathimerini Деспина - майка на четири деца, която се отбива на пазара всяка събота, за да реши какво ще сготви.

„Ромите от Кимерия имат най-евтините дрехи. Помаците обикновено са производители. Турскоезичните мюсюлмани са склонни да търговци на зеленчуци. Гърците често продават специализирани продукти.“

Един от тях е Андреас, който продава гъби на пазара от двадесет и пет години. В зависимост от времето, той носи пет или шест разновидности, някои от които са култивирани с помощта на субстрат, внесен от Унгария, други са събрани диворастящи.

„Когато валеше повече, събирах много видове. Дори ходех на изложби в Атина. Сега, с цените на горивото и пътните такси, едва ли си струва.“

Срещу него Ирини – или Сирин за турскоговорящите – се шегува, че лети с хеликоптер до Швейцария, за да депозира „всички пари, които печели“.

В продължение на четиридесет години тя се събужда в четири сутринта, за да подреди зеленчуковата си сергия: събота в града, неделя в Порто Лагос, вторник в Евало, четвъртък в Селеро, петък в Кимерия.

Същото важи и за Христос, който знае всички масалии (истории) на площад Емпориу. Той започва да продава семена на седемгодишна възраст и сега, вече на осемдесет години, все още работи заедно с децата и внуците си, продавайки маслини и туршии.

По-скептичен е Варузан – Георгос за гръцките клиенти – арменски продавач, предлагащ пъдпъдъчи яйца на малка маса.

„Хората ходят в супермаркетите сега. След две или три години пазарът няма да съществува.“

Той обаче е преживял още по-сурови времена. Въпреки че архивите от османската епоха са унищожени по време на българската окупация, разкази, като този на османския пътешественик Евлия Челеби, споменават уличните пазари на Ксанти още през 17 век.

Проучвания показват, че по османско време пазарът се е провеждал всяка неделя на мястото, което сега е площад „Демокрация“. Тъй като християните не са могли да присъстват поради църковни служби, те са поискали промяна.

Ферман, издаден през 1839 г., е удовлетворил искането, което, в крайна сметка, е позволило на пазара да стане по-голям и по-известен.

Днес пазарът в Ксанти привлича посетители от целия регион, както и от съседни страни, като България и Турция. За някои това е спирка за разглеждане на забележителности; за други - културно преживяване.

За много местни жители това е съществена част от съботния им ден. „Жителите на Ксанти не могат без своя пазар“, казва Деспина.

„Дори и да не е нужно да купуват, те идват само за разходка.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google