По усет - така откриват фалшивите новини почти половината от българите, участвали в представително проучване на Yettel, посветено на възприемането и оценката на новинарско и онлайн съдържание.

Сред другите популярни методи за проверка са:

  • справка в утвърдени медии (37%),
  • проверка на автора или източника на информацията (30%),
  • проверка на коментарите под публикацията (24%),
  • обсъждане с приятели и роднини (22%).

21% от участвалите в изследването, проведено от агенцията за пазарни проучвания „Арбитраж“ по поръчка на телекома сред българи на възраст между 20 и 50 години, пък не проверяват достоверността на новините. Само 9% използват специализирани сайтове за проверка на факти.

dbr.bg-image

Как и откъде се информират българите?

Данните показват, че над половината от анкетираните (53%) се информират за актуални събития всеки ден, като този навик е значително по-изразен с нарастването на възрастта.

Докато при хората между 20 и 29 години делът на ежедневно информиращите се е 31%, то при тези между 40 и 50 години той е двойно по-голям – 63%.

Същевременно, наблюдава се и тенденция за умишлено избягване на новините. Близо 39% от участниците признават, че понякога целенасочено не се информират, като при най-младата група (20-29 г.) този процент достига 47. Основните причини са преобладаване на негативни новини, стрес, липса на време и интерес.

Телевизията запазва водещата си позиция със 75% в избора на източници на информация, следвана от социалната мрежа Facebook (65%), новинарските сайтове (43%) и радиото (30%).

При младото поколение се наблюдава по-често използване на социални медии, като Instagram и TikTok, докато по-възрастните групи разчитат предимно на традиционни канали.

„53% от анкетираните казват, че следят новинарския поток ежедневно. Колкото повече нараства възрастта, толкова повече расте информирането от традиционни медии“, съобщи Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel.

"В различните възрастови групи има сериозна разлика при използваните канали. Например, при 44% от младите Instagram доминира, докато при възрастните заема едва 9%. В същото време, Facebook е почти изравнен при трети възрастови групи, които са изследвани. TikTok е на трето място при младите, но само 13% от възрастните го използват като новинарски канал."

Радиото - канал, който повечето хора са склонни да подценяват, е основен източник на информация за 18% от хората на възраст 20-29 г., за 28% от хората между 30 и 39 г. и за 39% от българите на възраст 40-50 г., обхванати в проучването.

dbr.bg-image

Девет от десет души са се сблъсквали с дезинформация

Проучването разглежда и доколко потребителите са изложени на невярно или подвеждащо съдържание. Резултатите са категорични – 88% от анкетираните посочват, че поне веднъж са попадали на информация онлайн, която смятат за фалшива. Всеки втори пък се сблъсква с новини със съмнителна достоверност всяка седмица.

Въпреки това голяма част от хората са уверени в способностите си да разпознават манипулации. Над 75% твърдят, че могат да установят подвеждащи заглавия и да различат мнение от факт.

Същевременно обаче, 38% признават, че са се подвеждали от невярно съдържание. На въпроса как са разбрали за грешката си, най-честите отговори са: „Проверих сам по-късно“ (31%), „Видях опровержение“ (27%) и „Разбрах случайно“ (26%).

Какво затруднява разпознаването на фалшиви новини?

Изследването очертава няколко основни фактора, които пречат на потребителите да идентифицират манипулативно съдържание. Сред тях са:
Динамичната медийна среда: Интензивният новинарски поток (59%) и големият брой медии (42%) създават объркване.
Липса на доверие и време: Недоверието към медиите като цяло (41%) и липсата на време за проверка (38%) също са сериозни пречки.
Влиянието на емоциите: Всеки втори е склонен да не проверява твърдения, които съвпадат със собствените му убеждения.
Изкуственият интелект: Почти една трета от анкетираните намират за все по-трудно да разпознаят автентичността на аудио-визуално съдържание, генерирано от AI.

Yettel стартира инициатива за медийна грамотност

В отговор на тези предизвикателства, Yettel разширява своята дългогодишна програма „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“. През 2026 г., когато програмата отбелязва своята 20-годишнина, тя ще постави нов фокус върху медийната грамотност.

Компанията планира обучения за учители, ученици и студенти, посветени на оценката и проверката на медийно съдържание. Предвидени са и практически ресурси, включително наръчник за разпознаване на съдържание, генерирано от изкуствен интелект.

Медиен партньор на инициативата е bTV Media Group.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google