Европейският съюз (ЕС) е даден на съд за това, че не е поставил амбициозни климатични цели в сектори, които допринасят с повече от половината от общите емисии на парникови газове в блока.

Climate Action Network (CAN) Европа и Global Legal Action Network (GLAN) твърдят, че климатичните цели, изложени до края на десетилетието за секторите на селското стопанство, преработката на отпадъци, транспорта и малките индустрии в 27-те страни членки на ЕС, не се базират на възможно най-добрите научни данни и по тази причина са “крайно неадекватни”.

Съдебното дело е заведено официално в Европейския съд по-рано през годината и се движи по бързата процедура. Неправителствените организации са подали последните си писмени коментари през август, преди очакваното устно изслушване през 2025 г.

Делото е свързано с ограниченията на годишните емисии на страните членки на ЕС, които се определят от Европейската комисия съгласно Регламента за разпределяне на усилията - основен стълб в климатичната политика на съюза, като намаляват с всяка следваща година.

Тези сектори не са включени в схемата за търговия с емисиите на ЕС, а заедно съставляват 57% от общите емисии от парникови газове в съюза.

Целите бяха затегнати през миналата година, след като ЕС вдигна таргета си за намаляване на емисиите за 2030 до 55% въз основа на нивата от 1990 г.

От НПО-ата смятат, че тази ревизия не е достатъчно амбициозна, за да се съобрази с Хартата на основните права на ЕС и Парижкото споразумение за климатичните промени.

Те твърдят, че от ЕС е трябвало да оценят дали таргетите са в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Те също така твърдят, че ЕС е трябвало да оцени дали дава своя принос според глобалните стандарти и дали е възможно да се направи повече.

Те също така оспорват оценката на въздействието в регламента, заявявайки, че е трябвало да се проучи как регулациите въздействат върху фундаментални права, като правото на живот и опазване на околната среда.

Миналата година НПО-ата помолиха ЕК да преразгледа целите, което щеше да изисква намаляване на емисиите с 40% до края на десетилетието. От комисията отказаха, заявявайки, че исканията са неоснователни.

От ЕК казаха, че са анализирали ефекта от регулациите върху съответните фундаментални права и заявиха отново, че няма нужда да извършват никакви научно обосновани оценки.

Джери Листън, старши юрист на GLAN, заяви: 

„Държавите са длъжни да възприемат научно обосновани цели за емисии, които съответстват на ограничаването на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий. Посочихме как целите на ЕС за 2030 г. не са изготвени въз основа на най-добрите научни данни за климата - точка, която комисията дори не оспори в своята защита. Вместо това тя се опита да анулира делото въз основа на чисто технически причини“. 

От НПО-ата се надяват, че техните аргументи ще бъдат подкрепени от решение от април на Европейския съд по правата на човека, който постанови, че недостатъчните усилия на Швейцария за намаляване на националните ѝ емисии от парникови газове е явно нарушения на човешките права на група от над 2 000 по-възрастни швейцарки.

Европейската комисия има право да предостави още един писмен отговор.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google