Създават Взаимоспомагателен фонд, който ще компенсира загуби на земеделците заради неблагоприятни климатични събития.

Инструментът за подкрепа при управление на риска в земеделието се очаква да стартира до края на годината чрез удържане на 1.5% от директните плащания за сектор „Растениевъдство“.

Според министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, подобни фондове се прилагат в много малко държави в ЕС, но България няма да отлага повече изграждането на този важен механизъм.

Концепцията включва правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет, членство, методика за оценка и компенсиране на щети, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде част от ДФ „Земеделие“.

Индикативният годишен бюджет на фонда е 24.5 млн. евро, осигурени от 44.9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44.9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10.2% – средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (2.5 млн. евро).

Очаква се Взаимоспомагателният фонд да осигурява компенсации при загуби над 20% от доходите на стопанствата вследствие на неблагоприятни климатични събития. Компенсациите ще обхващат щети от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки.

При наличие на застраховка стопанинът ще получи до 80% компенсация от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.

Предвиждат се два приема годишно за заявления – след 15 юни и след 15 октомври. Бюджетът ще бъде разпределен в съотношение 70:30 между първия и втория прием.

Загубите от климатични събития в ЕС - до 90 млрд. евро годишно

Според доклад на Европейската инвестиционна банка, загубите от климатични събития в ЕС могат да нараснат до 90 млрд. евро годишно. Сушата е идентифицирана като основен рисков фактор с най-голям принос за загубите в селското стопанство, като България заема второ място в ЕС по вариация в добивите.

Сред добрите европейски практики за адаптация към климатичните промени са изграждането на напоителни съоръжения, противоградни системи, прилагане на минимални почвени обработки, използване на устойчиви сортове и други практики, насочени към устойчиво управление на природните ресурси и намаляване на чувствителността към засушаване и екстремни климатични явления.