Реколтата от грозде в региона на Кюстендил е добра като количество и качество, но тази от ябълки е изключително слаба, отчетоха от Института по земеделие в града. 

По време на пролетните мразове, унищожили реколтата на овощните дървета в района, пъпките на лозите все още не са били развити и това е причината реколтата от грозде в региона да е добра, посочва за БТА доцент Симеон Крумов от института.

"Няколко години по ред има едно захлаждане в този период, което задържа развитието на зимните очи. Това се оказа причината, поради която реколтата беше добра".

По думите му засушаване през лятото е допринесло за опазване на здравето на лозите, тъй като гъбичните заболявания се развиват при наличието на влага и роса. На засушаването се дължи и високата захарност на гроздето.

В някои райони сушата се е отразила върху едрината на гроздовите зърна, което пък е довело до по-нисък рандеман и по-нисък добив, като килограми, но за сметка на това качеството е добро и компенсира количеството.

Доцент Крумов посочва още, че Институтът по земеделие в Кюстендил разполага с колекционно лозово насаждение с около 50 сорта  както винени, така и десертни. В института се правят изпитвания по развитието на различните сортове грозде, тъй като климатът се променя.

"Лозата е по-сухо устойчива от овощните видове. Тя не страда по този начин от сушата. С това затопляне на климата се развиват растенията все по-рано и това е проблем за късните пролетни мразове".

По думите му реколта 2025 може да се определи като прецедент, тъй като грозде има, а череши, сливи, ябълки и круши няма.

Pixabay
Pixabay

Кои сортове грозде са подходящи за района?

"Въпреки че климатът с е променя, хубаво е стопаните в нашия район да се придържат към сортове с ранно и средно ранно зреене. Така те достигат до технологична зрялост и захарно съдържание, което е подходящо за производство на определен тип вина", посочва доц. д-р Крумов.

По думите му от десертните сортове подходящи за района на Кюстендил са Велика, Плевенски фаворит и Гарант, като последните два сорта са междувидови хибриди, които са с повишена устойчивост на стресово биотични и абиотични фактори.

От винените сортове са подходящи Трапезица и Рубин, тъй като те са с по-къса вегетация.

Доцент Крумов изрази надежда, че зимата ще бъде мека, тъй като през около шест – седем години температурите през зимния сезон падат до критични за лозата стойности, а пролетта да бъде хладна, за да се забави развитието на растенията и да се избегнат пролетните мразове. 

Изключително слаба реколта от ябълки

Междувременно, изключително слаба реколта от ябълки отчитат в Института по земеделие в града. Причината за това са ниските температури на 8 и 9 април 2025 г., казва за БТА доц. д-р Станислава Димитрова, която се занимава със селекция, интродукция и сортоизпитване на ябълки.

На 8 април температурата падна до минус 5 градуса, а на 9 - до минус 6.5 градуса с много голяма продължителност, припомни доц. д-р Димитрова. Тя посочи, че по това време по-голямата част от ябълковите насаждения в института са били във фаза "Розов бутон", което се е отразило неблагоприятно.

"Реколтата е изключително слаба. Няма сорт, за който да може да се каже, че е издържал на тези температури. Получи се силно редуциран добив от някои от хибридите, които са селекция и може би са имали малко по-късен цъфтеж. Има единични плодове".

Тя поясни, че хибридите са кръстоски между два сорта, които са в процес на изпитване. Селекционната цел при ябълковите хибриди е да имат по-късен цъфтеж с оглед предпазване от пролетните мразове, да са устойчиви на струпясване (гъбично заболяване, предизвикващо сериозни икономически вреди - бел. ред.) и да са с добри вкусови качества.

По думите ѝ това се постига изключително трудно, а самата селекция е дълъг процес.

В зависимост от използваната подложка и гъстотата на насаждане на ябълковите дървета, реколтата може да достигне до 5 тона от декар, посочи доц. д-р Димитрова.

Земеделците да не чакат пролетта, а да наторят и варосат дърветата

Заместник-директорът на института професор Димитър Сотиров посочва, че земеделците не трябва да чакат пролетта, а още отсега трябва да започнат с резитбата.

Той препоръча също онези, които не са подхранвали градините в последните две - три години да го направят, като вложат оборска тор. След листопада е моментът да се внесат и фосфорни и калиеви торове, ако това не е правено в последните две - три години.

"Напоследък сме свидетели, че има едно нападение от черна златка, а тя снася точно по стволовете на дърветата, на 30-40 см над почвата, и ако дърветата са варосани, това е едно предпазно средство срещу зимуващи насекоми".

По думите му варосването предпазва от гъбични заболявания, убива яйцата на зимуващи неприятели и предпазва дърветата от прегряване през зимата при топло време или т.н. мразобойни рани.

Професор Сотиров казва още, че при по-топли зимни месеци, каквито не липсват в последните години, кората на дърветата, дори и дървесината, се напуква заради разликата между дневните и нощните температури, а варосването спомага това да се избегне благодарение на белия цвят.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !