• Българската асоциация на помощник-фармацевтите остро се противопостави на предложение на Министерството на здравеопазването професията да се върне в системата на средното образование.
  • Според ведомството има диспропорция между тригодишното висше обучение и ограничените правомощия на специалистите, докато от съсловната организация предупреждават за задаващ се хаос във фармацевтичния сектор.

Предложение на Министерството на здравеопазването (МЗ) за връщане на професията „Помощник-фармацевт“ в системата на средното образование предизвика острата реакция на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).

От съсловната организация изразиха категорично несъгласие с идеята, като предупредиха, че подобна стъпка няма да реши нито един системен проблем, а ще предизвика „нормативен, трудов и кадрови хаос“ в целия сектор.

В момента помощник-фармацевтите преминават тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. Намерението на здравното ведомство е подготовката им да бъде редуцирана до ниво средно или средно-специално образование.

Позицията на Българската асоциация на помощник-фармацевтите

Според председателя на УС на БАПФ Лиляна Петрова, тенденциите в Европа са в напълно противоположна посока, а България дори е била давана за пример с модела си на висше образование още през 2011 г.

„Ние сме регулирана професия. И нещо много важно, което институциите премълчават много удобно – има тенденции, и то много отдавна, за разширяване на правомощията на аптечните техници. У нас нещата са много объркани. Професионалните ни права в момента се разминават с квалификационната характеристика“.

Петрова подчерта за БНР, че промяната е стъпка назад към модела от 50-те години на миналия век и зададе въпроса с кои държави иска да се сравнява България – тези, които догонват добрите регулации и обучение.

Според нея, ако има твърде много магистър-фармацевти, трябва да се помисли за намаляване на приема, а не да се посяга на работещ модел.

„Тенденциите са обучението да се повишава, а компетенциите да се разширяват. Това е в интерес и на пациентите“.

Хапчета; ©Pixabay
Хапчета; ©Pixabay

Аргументите на Министерството на здравеопазването

В официален писмен отговор до БНР-Радио София, заместник-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов излага мотивите на ведомството.

Основният проблем е задълбочаващият се дисбаланс между кадрите, които образователните институции подготвят, и реалните потребности на здравната система. От МЗ изтъкват няколко ключови фактора:

  • Демографска криза: Намаляващо и застаряващо население, ниска раждаемост и намаляващ брой завършващи средно образование.
  • Кадрови дефицит: Критичен недостиг на медицински сестри (над 17 000), което налага ограниченият човешки ресурс да бъде насочен към най-необходимите професии.
  • Насищане с фармацевти: България има по-висока плътност на аптечната мрежа (4.5 аптеки на 10 000 души срещу 3.3 средно за ЕС) и по-голям брой магистър-фармацевти (9.9 на 10 000 души срещу 7.3 за ЕС).

Според министерството съществува сериозна диспропорция между тригодишното висше образование на помощник-фармацевтите и техните законово регламентирани, силно ограничени правомощия.

Ограничени правомощия и европейски практики

Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) ясно определя дейностите на помощник-фармацевтите.

Те могат да извършват дейностите на магистър-фармацевт само под негов контрол, но с ключови изключения – нямат право да отпускат лекарства по лекарско предписание, нито да извършват контрол и да дават консултации, свързани с лекарствени продукти.

Правомощията им се свеждат до съхранение, приготвяне и отпускане на продукти без рецепта, медицински изделия, хранителни добавки и козметика, но винаги под надзора на магистър-фармацевт.

От МЗ отбелязват, че дори от БАПФ признават това несъответствие, като посочват, че в други европейски държави колегите им със средно образование имат повече права.

Анализът на европейските практики показва, че професията е регулирана в 23 от 32 държави в ЕС и ЕИП. В 8 от тях обучението е в системата на средното образование, а в други 12 е след средно, но с продължителност от минимум една година. Само в 6 държави, включително България, обучението е висше с продължителност от три до четири години.

Д-р Вълов уверява, че предстоящото обсъждане няма да засегне правата на вече дипломираните специалисти и настоящите студенти. Целта е да се анализира несъответствието и да се намери оптимално решение, което да гарантира качествени фармацевтични грижи за населението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !