Въоръжена с билет за автобуса, Диамантула Василиу се отправя на четиричасово пътуване до плажа Авлаки, разположен на час северно от Атина.

Тя е една от хилядите гърци, които този месец предприемат подобни еднодневни екскурзии, често носейки пластмасови хладилни чанти и домашно приготвен обяд – ясен белег за летните ваканции в по-трудни времена.

„Идваме тук, защото нямаме пари“, обяснява Василиу, за която еднодневните пътувания са заместили традиционните едноседмични ваканции вече четири поредни години.

Тази сурова реалност рязко контрастира с процъфтяващата туристическа индустрия на Гърция, която превръща страната в източник на предизвикващи завист публикации в Instagram.

Процъфтяващ туризъм и икономическо неравенство

Очаква се броят на чуждестранните туристи тази година да надхвърли четири пъти 10-милионното население на страната, достигайки нивата от 2024 г.

Въпреки това много гърци наблюдават този бум отстрани, тъй като покачващите се цени и бавният растеж на заплатите правят почивката в собствената им страна недостъпен лукс.

Данните на Европейския съюз потвърждават тази тенденция – почти половината от гърците не са могли да си позволят едноседмична почивка миналата година. Това е вторият най-висок процент в целия блок, изпреварен само от Румъния.

За сравнение, в Италия този дял е около един на всеки трима, а във Франция – един на всеки петима. Ситуацията представлява съвсем скромно подобрение спрямо 2019 г. - годината след края на тежката финансова криза в Гърция.

Луксът измества достъпните почивки

Проблемът се задълбочава и от промяната в предлагането, посочва The Independent. Луксозните курорти постепенно изместват бюджетните къщи за гости и къмпинги, които в миналото са правели скъпи дестинации, като Санторини, Миконос и Парос, достъпни за гръцките семейства.

Днес реалността е съвсем различна.

Според Йоргос Лехуритис, ръководител на Гръцкия институт за защита на потребителите, шестдневно пътуване до остров за четиричленно семейство струва около 3500 евро. Тази сума е непосилна за мнозина в страна, в която средният месечен доход едва надхвърля 1000 евро.

„Нарастващите разходи за наем и комунални услуги поглъщат почти всичко това. Трябва да живееш с останалото - и това е бедност“, казва Лехуритис.

Работа през лятото без възможност за отдих

Туризмът е основата на гръцката икономика, като директно осигурява около 12% от брутния вътрешен продукт. Но тъй като бизнесът все повече се ориентира към обслужване на чуждестранни посетители, много фирми вече не затварят през лятото.

Това лишава местните работници от възможността да си починат. Сред тях е и Йосиф Соланакис, който в един горещ августовски следобед чака клиенти за разходка с електрическата си количка в подножието на Акропола в Атина.

„Парите, които печеля през лятото, трябва да ме издържат през месеците, когато няма много работа“, споделя той с усмивка.

„Мога да се насладя на морето, само когато успея да си взема няколко часа почивка.“

Pixabay
Pixabay

Европейски феномен

Загрижеността за т.нар. „бедност по време на почивка“ – термин, въведен от синдикатите – се разпространява в цяла Европа. Навсякъде растящите цени провалят летните планове на хората.

В Италия, например, плажуващи се оплакват в социалните мрежи от цените за чадър и два шезлонга, които на популярни плажове по италианската Ривиера могат да достигнат до 80 евро на ден.

В Гърция мнозина се връщат към навици, напомнящи за 80-те години на миналия век – носят си собствени чадъри и пластмасови контейнери с домашна храна. Разчитат на автобуси вместо на скъпите фериботи или самолети.

Финансовите предизвикателства са очевидни:

  • Среден месечен доход: Малко над 1000 евро.
  • Цена на семейна почивка: Около 3500 евро за 6 дни на остров.
  • Високи разходи: По-голямата част от доходите отиват за наем и сметки.
  • Недостъпна ваканция: Почти 50% от гърците не могат да си позволят едноседмична почивка.

Никос Маргаритис - пенсионер, който също пътува към Авлаки, споделя, че настаняването на море е напълно недостижимо за ограничения му бюджет.

„Някой, който е работил 35 или 40 години, трябва да получава повече подкрепа. Аз съм работил 42 години. Заслужавам ли нещо по-добро? Заслужавам.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !