В рамките на последните пет години туристическият сектор в България премина през периоди на почти пълно спиране на дейността, последвани от бурна експанзия след отпадането на ограничителните мерки за международни пътувания. Въпреки че несигурната международна среда продължава да ограничава потенциала за растеж, данните за местата за настаняване с 10 и повече легла през 2025 г. очертават ясни регионални тенденции и лидери в бранша.

Несебър, София и Варна формират половината туристически поток

Анализ на Института за пазарна иконимика (ИПИ) показва, че с близо 1.5 милиона посетители, Несебър се утвърждава като най-туристически активната община в страната през 2025 г. Веднага след нея се нареждат столицата София с 1.3 млн. и Варна с 1.2 млн. туристи.

Водещата петица се допълва от Пловдив (410 хил.) и Балчик (378 хил.). Взети заедно, тези пет общини генерират точно 50% от целия туристически поток в България. Челната десетка включва още Велинград, Банско, Бургас, Хисаря и Самоков. Това са и единствените общини, отчели над 200 хиляди посетители в рамките на годината.

Общо 19 общини са посрещнали над 100 хиляди туристи, като те се разделят на три основни групи:
Морски общини: 3.5 млн. посетители;
Големи градски общини: 3 млн. посетители (водени от градски туризъм и бизнес пътувания);
Планински и СПА курорти: 2.5 млн. посетители.

Приходи от нощувки и икономическо значение на сектора

През 2025 г. общият размер на приходите на местата за настаняване в България достига 1,4 млрд. евро. Концентрацията на финансовите постъпления е дори по-изразена от тази на посетителите. Над половината от всички приходи от нощувки в страната се генерират от трите водещи дестинации:

  • Несебър: 382 млн. евро (27% от всички приходи);
  • Варна: 252 млн. евро (18%);
  • София: 147 млн. евро (11%).

За сравнение, в по-общ план приходите на целия сектор „Хотели и ресторанти“ са достигнали 5.3 млрд. евро още през 2024 г., като разликата се формира от различни заведения и услуги за хранене.

Ролята на туризма за местните икономики е най-осезаема по Южното Черноморие. Секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“ създава 56% от добавената стойност в Приморско, 55% в Несебър и 54% в Созопол.

За сравнение, във Варна този дял е 9%, в София – 2,5%, а на национално ниво отрасълът формира едва 2% от общата добавена стойност. В планинските курорти влиянието също е значително – 36% в Банско и 23% в Самоков.

Профил на посетителите: Къде почиват чужденците?

Профилът на туристите варира сериозно в различните региони. Несебър е абсолютен лидер по дял на чуждестранните посетители със 76%, следван плътно от Варна и Каварна с по 70%. В по-южните части на Черноморието този дял е значително по-нисък – между 25% и 30%.

В столицата чужденците съставляват 63% от гостите, а в Пловдив – 40%, което подчертава ключовата роля на летище София за международния трафик. При планинските курорти Банско разчита повече на чуждестранни туристи (49%) в сравнение със Самоков (30%).

Финансовият принос на международните гости е още по-впечатляващ. В Несебър постъпленията от чужденци формират 83% от общите приходи от нощувки, в Каварна – 79%, а в София – 75%.

Ръстове и спадове в по-малките общини

Регионалните тенденции спрямо 2024 г. са разнопосочни, макар повечето общини да отчитат повишение. Най-сериозен ръст на годишна база регистрират относително малки общини:

  • Брезово (край Пловдив): +211%
  • Свиленград: +153%
  • Златарица: +109%

Сред големите центрове София отчита ръст от 9%, а Несебър – 4%. Същевременно се наблюдават и спадове в някои традиционни морски курорти. Броят на туристите в Приморско е намалял с 11%, а в Созопол – с 2% спрямо предходната година.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google