Анализирайки последните налични данни за БВП и инфлацията, ОББ коментира ключови тенденции в динамиката на тези макроикономически индикатори. 

Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ, през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.9% реално на годишна база.

„Както очаквахме, ръстът беше по-нисък от този през първото тримесечие (2.2%) поради устойчивата, макар и намаляваща инфлация, техническата рецесия при най-големия ни търговски партньор Германия, както и други партньори от ЕС, и очакванията за повишаване на лихвите в страната.

В тази посока влияеше и двугодишната политическа криза, която приключи с гласуването на ротационното правителство в края на тримесечието (на 6 юни)“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 

ОББ
ОББ

„Въпреки тези фактори растежът на националната икономика беше по-висок, в сравнение с други страни от ЦИЕ. Той беше отрицателен например в Унгария ( -2.3%), Полша (-1.4%), Чехия (-0.4%), а в Словакия положителен (1.6%), но по-нисък от този в България.

Една от причините за по-добрия резултат у нас беше, че покачването на лихвите под натиска на тенденцията в еврозоната беше минимално.

От друга страна, значителният относителен дял на услугите в БВП (61.1%), които са по-независими от затегнатата международната среда, в сравнение със стоките (особено във второто тримесечие), стабилизираше икономическата активност в страната“, допълни Калчев.

От страна на търсенето, ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори до 4.0% (реално) спрямо второто тримесечие на 2022 г., на практика неповлияно от все още високата инфлация в страната.

„Особено положителен факт за тримесечието беше силният ръст на инвестициите със 7.3% за трето поредно тримесечие след седем тримесечия на спад преди това“, акцентира д-р Калчев.

Нетният експорт остана силно отрицателен, задържайки увеличението на БВП през тримесечието, въпреки сериозния годишен спад на вноса с -6.9% на фона на незначително забавяне при вноса с -0.9%.

„От страна на производството ръстът на икономиката се движеше главно от услугите, които нараснаха умерено с 2.1% (реално), но поради големия си относителен дял задвижиха цялата икономика нагоре.

Срещу тази динамика работеше индустрията, която се сви с -1.0% спрямо второто тримесечие на миналата година. На този фон, селското стопанство и строителството (и двете с доста по-малка тежест в БВП) поставиха ясни положителни акценти, нараствайки, съответно, с 4.2% и 5.8%“, продължи Емил Калчев.

„За първото полугодие икономиката на страната реализира 2.0% реален ръст, което я изключва от стагфлационния сценарий, характерен за някои страни от еврозоната и ЦИЕ.

За цялата година оставаме умерено оптимистични, очаквайки реален ръст на БВП от 1.8%, тъй като по наша оценка ръстът през второто полугодие на годината ще достигне 1.5%.“, прогнозира Калчев. 

Хармонизираната инфлация отново намаля през август – до 7.5% (спрямо август 2022 г.), след като за юли тя бе по-висока от тази през юни. Базисната инфлация (без храни и горива) също спадна – до 9.5% през август, преминавайки на едноцифрена територия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !