• Италианските рибари, изправени пред унищожителната инвазия на атлантическия син рак, променят стратегията си.
  • След като хищникът опустоши ценните им ферми за миди, те преминават от унищожаване на раците към създаване на нов пазар за износ, превръщайки екологичната катастрофа в икономическа възможност.

В продължение на две години италианските рибари в делтата на река По, южно от Венеция, улавяха и предаваха за изгаряне по-голямата част от инвазивните атлантически сини раци.

Причината беше, че малцина италианци проявяваха желание да опитат непознатия хищник, обвиняван, че унищожава ценните им миди от вида „Манила“, съобщава Асошиейтед прес.

На фона на продължаващите опити за ограничаване на разпространението на синия рак, риболовната индустрия сега променя подхода си и търси нови пазари за него.

Тази стратегия вече помага на някои рибари да запазят препитанието си, а според експерти може дори да подобри силно отрицателния имидж на черупчестото в Италия.

Икономическите последици от нашествието

Подобно на други членове на местната кооперация, рибарят от второ поколение Федерико Дзаго става свидетел как доходите му се сриват след нашествието на раците.

Приходите на Консорциума на рибарските кооперации „Полезине“ (Polesine) са спаднали със 75% до 15 млн. евро през 2024 и 2025 г., а активните членове на кооперацията са намалели от 1500 на 850.

„Трябваше да променим стратегията и да превърнем тази катастрофа във възможност”, заяви Паоло Манчин, председател на кооперацията, цитиран от БТА.

В отчаянието си рибарите насочват усилията си към износ на нежеланите раци, за да запазят мидите „Манила“ – също инвазивен вид, но такъв, който от десетилетия осигурява просперитет в плитките лагуни на областите Венето и Емилия-Романя.

Рак; ©Pixabay
Рак; ©Pixabay

Промяна в стратегията: От унищожение към износ

Днес Дзаго изважда клетки, пълни с раци, от традиционната си рибарска колиба в лагуната Сака ди Скардовари. Новата стратегия на консорциума дава резултат: от началото на тази година той е продал всички уловени раци, което е премахнало необходимостта те да бъдат унищожавани.

Консорциумът прогнозира приходи от 20 млн. евро тази година, като по-голямата част ще дойде от продажбите на раци.

„След като ще трябва да живеем с тези раци, се надявам те да се превърнат във възможност. Надявам се пазарът да продължи да расте.“

Продажбите може и да помагат на рибарите, но приходите им остават далеч под нивата от златните години на производството на миди. За килограм раци те получават едва 1,30 евро в сравнение с 10 евро за мидите, които някога са осигурявали 90% от доходите им, а сега формират едва 10%.

Раците се обработват на пара, замразяват се и се изпращат в Шри Ланка. Там съвместно предприятие между местната компания „Тапробейн Сийфуудс“ (Taprobane Seafoods) и консорциума „Скардовари“ произвежда различни продукти, като по-голямата част от тях се изнася за други пазари.

Причини за експлозията на популацията

Според Пиеро Дженовези, експерт по инвазивните видове в Италианския институт за опазване на околната среда, атлантическият син рак присъства в Адриатическо море поне от 40-те години на миналия век, донесен с баластните води на търговски кораби. Числеността му обаче остава ограничена до 2023 г., когато настъпва рязък взрив на популацията.

Изменението на климата изиграва ключова роля. По-високите температури на водата благоприятстват размножаването, но истинският катализатор вероятно е спадът на нивото на река По вследствие на сушата.

Това позволява на солената морска вода да проникне навътре в сладководните притоци, създавайки идеални условия за раците в лагуните, където фермите за миди осигуряват изобилие от храна.

Основните въздействия от инвазията на синия рак включват:

  • Унищожаване на популациите от миди „Манила“.
  • Разкъсване на рибарските мрежи.
  • Поглъщане на мекотели с тревожни темпове.
  • Изтласкване на зеления рак – местен деликатес.

Неуспешни опити за контрол

След като индустрията за мекотели понася сериозни щети, италианското правителство приема през 2024 г. програма за унищожаване на сините раци.

В продължение на две години то плаща на „Полезине“ за улавянето и изгарянето на близо 2,3 млн. килограма раци. Тъй като обаче женските могат да снасят до 8 млн. яйца, избиването им почти не намалява числеността.

Това лято учени от Болонския университет пуснаха 150 000 малки октопода в Адриатическо море с надеждата те да се превърнат в естествен хищник. Рибарите и експертите обаче остават скептични.

„Ако животно с толкова висок репродуктивен потенциал попадне в подходящи условия, хищниците може да не са в състояние да го държат под контрол“, заяви Дженовези.

Кулинарният фронт: Ще приеме ли Италия синия рак?

Въпреки кампанията „Ако не можеш да ги победиш, изяж ги“, синият рак почти не присъства в италианските ресторанти заради лошата си репутация и трудоемката обработка.

Изключение е ресторант бар „Йоги“ (Yogi) в Порто Толе, където собственичката и главен готвач Стефания Маркезини е посветила менюто си на синия рак. Тя предлага пържени рачешки топчета, кремообразно рачешко месо върху полента и рак с мека черупка.

„Първоначално клиентът е много скептичен. Но след това реакцията е изцяло положителна“.

Маркезини се опитва да продава обработени раци и на други ресторанти, но засега бизнесът е разочароващ поради културната съпротива. Въпреки това тя не се отказва и наскоро представи менюто си на голямото изложение за храни и напитки „Алиментариа“ в Барселона.

„Всички сме гневни, защото той нахлу в моретата ни. Но трябва и да се храним. Когато хората разберат как трябва да бъде приготвен, ще осъзнаят, че това е отличен продукт.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !