Новият ръководител на НАСА, Джаред Исакман, променя посоката на американската космическа агенция, като на събитие във Вашингтон представи амбициозна визия, включваща нови планове за база на Луната. Въпреки че НАСА отдавна планира да създаде лунна колония, където астронавтите могат да живеят и работят за продължителен период, това е първият път, в който агенцията разкри конкретен времеви график и план за такъв проект, съобщава CNN.

„Лунната база няма да се случи за една нощ“, каза Исакман на събитието, наречено „Ignition“. „Ще инвестираме приблизително 20 милиарда долара през следващите седем години и ще я изградим чрез десетки мисии.“

Не беше веднага ясно колко от тези 20 милиарда долара НАСА може да пренасочи от други проекти и колко ново финансиране ще е необходимо. Сред другите проекти, обявени от Исакман, който пое поста през декември, се откроява напълно ново ядрено-двигателно превозно средство за Марс, което агенцията планира да изстреля до 2028 г., което е изключително кратък срок за космически мисии. Пътят към финансиране и реализиране на тези иновации остава до голяма степен неясен и не е без предизвикателства, но обявите предлагат ключов поглед върху трансформационните планове, които Исакман иска да ускори в НАСА.

Преустановяне на Лунната космическа станция

След като пое поста, Исакман работи върху прилагане на смели промени и разкри най-амбициозното си усилие досега за реализиране на тази предприемаческа визия.

„Ако насочим изключителните ресурси на НАСА към целите на Националната космическа политика, премахнем ненужните бариери пред напредъка и използваме потенциала на индустрията и партньорите, връщането на Луната и изграждането на база ще изглежда като малка стъпка в сравнение с това, което можем да постигнем през следващите години“, каза той.

Сред многото обяви се откроява решението НАСА да постави на пауза плановете за развитие на космическата станция „Гейтвей“, която трябваше да орбитира около Луната в сътрудничество с международни партньори. Предназначена като междинна станция за координиране на транспорт на товари и хора до лунната повърхност, „Гейтвей“ ще бъде отложена, докато агенцията пренасочва съществуващите ресурси към други пътища, включително изграждане на лунна база.

„Съществени части от настоящото оборудване и съоръжения на Гейтвей могат да бъдат директно преотредени за подкрепа на краткосрочни изследователски цели, заедно с орбиталните елементи, необходими за мисия на лунната повърхност“, каза Карлос Гарсия-Галан, изпълнителен директор на Програмата за лунна база на НАСА.

Исакман добави, че НАСА ще увеличи драстично броя на роботизираните лунни апарати, носещи товари и научни инструменти, с цел кацанията да се извършват месечно. За сравнение, НАСА и нейните търговски партньори са изпратили четири такива апарата от януари 2024 г., с различна степен на успех.

Повишените роботизирани мисии ще се провеждат паралелно с пилотирани мисии като част от програмата „Артемида“, която цели да върне астронавтите на Луната за първи път след половин век. Първата пилотирана мисия, „Артемида II“, е насрочена за изстрелване на 1 април и ще орбитира около Луната без кацане. Крайната цел е хората да се върнат на Луната до началото на 2028 г., след което да се извършват по-чести кацания – около две пилотирани мисии годишно.

Голяма промяна

Планът на Исакман принуждава НАСА да прави промени в договорите и да преосмисли функционирането на космическата инфраструктура, особено с отлагането на станцията „Гейтвей“. Той уведомил комерсиалните космически компании и доставчиците на НАСА, че не желае повторение на минали закъснения, когато изпълнителите получават милиарди долари, но не изпълняват задълженията си. Например капсулата „Орион“ и ракетата за космически изстрелвания, изградени от индустриални партньори като Локхийд Мартин и Боинг, изразходваха милиарди над бюджета и закъсняха с години.

В момента Blue Orgin на Джеф Безос и SpaceX на Илон Мъск се състезават за разработка на лунните апарати, необходими за транспортиране на астронавтите от „Орион“ до лунната повърхност. Скорошни доклади на НАСА предупреждават, че усилията на двете компании изостават и съществува риск от забавяне на планираното пилотирано кацане след 2028 г.

Говорейки пред пълна зала с представители на индустрията и космически служители, Исакман предупреди: „Очаквайте някои неприятни решения“, ако компаниите не изпълнят договорните си задължения. Това може да означава, че Исакман е по-готов от своите предшественици да отменя проекти, които се оказват по-скъпи и сложни от първоначално предвиденото.

Исакман също планира персоналът на НАСА да работи по-тясно с частния сектор.

„НАСА няма просто да стои настрана и да се надява на най-доброто, а ще бъде дълбоко ангажирана в сътрудничество с индустрията, за да увеличи шансовете за успешно кацане“, каза той.

Нова мисия до Марс

Мисията до Марс през 2028 г., която Исакман нарича „Космически реактор-1 Фрийдъм“ или SR-1 Фрийдъм, ще бъде първата, използваща ядрено-електрическа технология в космоса. Исакман е голям поддръжник на технологията, която обещава високо ефективни двигатели, идеални за мисии в дълбокия космос. Въпреки това технологията носи сериозни предизвикателства при проектирането, високи разходи и рискове, свързани с изстрелването на ядрени системи, включително радиация.

Мисията SR-1 Фрийдъм ще изпълни и целите, обявени по-рано като част от предложената мисия „Скайфол“, предназначена да постави хеликоптер на повърхността на Марс, който да следва стъпките на „Инженюити“, първото превозно средство, постигнало контролирано летене на планетата. Резултатите от мисията SR-1 Фрийдъм ще послужат и като основа за плановете на НАСА за създаване на реактор за делене на атоми на Луната, който би могъл да захранва база по време на лунния ден и нощ. Агенцията вече обяви намерението си да изстреля такъв реактор до 2030 г.

Стивън Синакор, изпълнителен директор на НАСА за Програмата за енергия от лунна фисия, която ще надзирава мисията SR-1 Фрийдъм, заяви пред CNN, че очаква да трябва да образова обществеността за тези технологии, за да облекчи притесненията. „Мисля, че ще трябва да образоваме обществеността или поне да обясним за какво става дума“, каза Синакор. „В крайна сметка технологията е безопасна. На Земята реакторът е изключен. От него няма радиация. Той се включва само в космоса и тогава започва да излъчва радиация.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !